
В дълг към природата
„Не е плащал с години…”. полугласно и някак унило отбеляза Земя, докато наблюдаваше как Човечество – наемателят й, слиза забързано по стълбите и се запътва за работа. Човечество винаги е на работа.
„Какво говориш?”, избухна вечно намръщеното Време (шеф и собственик на всичко и всички). “Поискай си всичката жизненост обратно. “
„Изхарчил я е. Каза, че догодина ще се постарае да ми я върне.”
Време изсумтя презрително и се загледа след Човечество.
„Позволяваш му да те използва.”
Денят на екологичния дълг е моментът, в който неизменно доказваме колко малко ни е грижа за земята.
Инициативата се провежда от 2006г. насам, а идеята се развива съвместно от Андрю Симс от британския мозъчен тръст New Economics Foundation и Global Footprint Network.
Именно тази неправителствена организация всяка година изчислява колко от природните ресурси сме изразходили.
„Екологичния дълг се изчислява като световният био капацитет се дели на световния био отпечатък – или количеството ресурси, създадени от Земята за една година, се разделя на това, което човечеството потребява като храна, дървен материал, суровини за производството на дрехи и т.н. Полученото число се умножава по 365, колкото са дните в една стандартна календарна година.” (източник: wwf.bg)
С други думи – икономиката ни поглъща толкова много ресурси, че природата не може да се възстанови.
Тази година въпросният ден настъпи на 2 август
И макар да сме изразходили всички природни ресурси само за осем месеца, има някакъв напредък.
Ако през 2022 г. „задлъжняхме” към земята на 28 юли, то през 2023 г. това се случи няколко дена по-късно.
Целта на Global Footprint Network е именно да изместим датата, да сме “на чисто” с планетата колкото се може по-дълго. Мотото им гласи:
#MoveTheDate
Но как?
Организацията вярва силно,че промяната е възможна, но трябва да започнем сега. Решенията, които предлагат са практични, смислени и най-вече напълно осъществими. Например:
- Редуциране на количеството храна, която изхвърляме.
Половината от био капацитета на земята се използва, за да се храним.
По данни на Организацията по прехрана и земеделие обаче годишно се изхвърлят 1.3 милиарда тона храна. Точно толкова се необходими за да се нахранят страните от третия свят.
Ако ограничим количеството изхвърлена храна наполовина, денят на екологичен дълг ще настъпва 17 дена по-късно.
- Декарбонизиране
Намаляването на въглеродния отпечатък е най-добрият ни шанс за справяне с климатичните промени. Ако искаме да ограничим повишаването на глобалната температура до под 2°C, въглеродът, който отделяме в атмосферата трябва да стане нула преди 2050г.
- Използване на градски транспорт и колела вместо автомобили
И още много…
Следователно решение има. Не само на ниво световна икономика, но и в ежедневния ни живот. Малките усилия от наша страна и сериозните промени от страна на държавността биха могли да ни осигурят стабилно и зелено бъдеще.
Единствената надпревара е с Времето.