
Възможно ли е медиите да достигнат до нетна нула?
BBC с първия медиен доклад за достигане на нетна нула
Международен научен консенсус е, че за да се предотвратят най-лошите климатични щети , глобалните нетни емисии на въглероден диоксид (CO2), причинени от човека, трябва да намалеят с около 45 процента от нивата от 2010 г. до 2030 г., достигайки нетната нула около 2050 г. Глобалното затопляне е пропорционално на кумулативните емисии на CO2, което означава, че планетата ще продължи да се нагрява, докато глобалните емисии останат повече от нула. Това означава, че климатичните щети, причинени от глобалното отопление, ще продължат да ескалират, докато продължават емисиите. Компаниите в глобален мащаб започнаха да се преструктурират към достигане на нетна нула. От 1990 г. енергийният сектор е намалил емисиите си с около 79%. в глобален мащаб. Но дали съвременните медии съзнават ролята си в този процес?
Какво е Net Zero?
Накратко, Нетната нула е състояние, при което парниковите газове, които влизат в атмосферата, се балансират чрез премахване извън нея, като това е ключово за спиране на глобалното затопляне. Парижкото споразумение изисква държавите да постигнат този баланс през втората половина на века, което предполага както дълбоко намаляване на емисиите, така и увеличаване на премахванията. „Нето“ в термина подчертава, че пълното елиминиране на всички емисии в кратък срок е трудно, затова се налага компенсиране чрез надеждни поглътители като гори или технологии за улавяне на въглерод. Целта за нетна нула до 2050 г. е международно признатият стандарт за ограничаване на затоплянето до 1,5°C, а затова ще бъде необходимо да се увеличава годишното средство за инвестиции във физическите активи с $9.2 трилиона. Това е около $3.5 трилиона повече всяка година в сравнение с днешното ниво на инвестиции, според доклад на McKinsey & Company.
- Борислав Сарафов обжалва процедурата за избор на главен прокурор
- Краят на старите мобилни мрежи в България
- Повишава се интересът на българите към почасовата работа
Колко вредни емисии отделят медиите?
Няма конкретни сумарни данни за това какъв вреден отпечатък оставят медийните продукти, но нека разгледаме няколко сходни данни, които биха подкрепили тезата, че журналистиката малко или много също има принос. Печатарският бизнес е отговорен за значителни емисии на вредни вещества. В световен мащаб, печатарските процеси генерират около 0.5% от световните въглеродни емисии. В България, съответните емисии са около 50,000 тонни въглероден диоксид (CO2) годишно.
Употребата на сайтове и платформи също има въздействие върху околната среда, но е по-малко сравнено с печатарските процеси. Годишните емисии от използването на сайтове са около 0.3% от световните въглеродни емисии.
От друга страна, видео стриймингът има въглероден отпечатък, но той намалява с подобряването на технологиите. Според Международната енергийна агенция (IEA), през 2019 г. един час стрийминг е отделял 36 gCO2, което е значително по-малко от по-ранните оценки. Първоначални твърдения, че 30 минути Netflix генерират 1,6 kg CO2 (еквивалент на 4 изминати мили с кола), бяха коригирани осем пъти надолу до 0,2 kg CO2. Подобно намаление се наблюдава и в консумацията на електроенергия – първоначалните оценки от 6,1 kWh на час за Netflix бяха ревизирани до 0,8 kWh. С подобренията в центровете за данни и използването на зелена енергия, въздействието на стрийминга върху околната среда става все по-малко.
Първа стратегия за постигане на NetZero в медийна среда
BBC планира да достигне нетна нула чрез стратегия, базирана на три основни стълба: Нулеви емисии (Net Zero), Позитивно въздействие върху природата (Nature Positive) и Позитивно въздействие върху хората (People Positive). Организацията се ангажира с най-малко 90% намаление на емисиите във всички сфери до 2050 г., без да разчита на компенсиращи механизми, освен за до 10% остатъчни емисии чрез трайни методи за улавяне на въглерод. “Сигурно вече сме на етап, в който устойчивостта и грижата за природата трябва да бъдат в центъра на всичко. Това е истински момент за нас да направим промяната.“ , коментира Тим Дейви, ръководител на BBC. Основните мерки включват де-карбонизация на операциите (намаляване на енергийното потребление, преминаване към електрификация и възобновяема енергия), работа със снабдителната верига за намаляване на Scope 3 емисиите, въвеждане на по-устойчиви медийни продукции и съдържание, както и ангажиране на аудиторията чрез информиране и вдъхновяване за климатични действия. BBC също така работи по подобряване на отчетността чрез прозрачни доклади, научно базирани цели и сътрудничество с индустрията за разработване на стандарти за устойчивост в медиите.
“Това, което е вълнуващо в този преход, е възможността, която той предоставя. Ще трябва да променим начина, по който работим и правим бизнес, но това отваря нови възможности за BBC.”, констатира директор “Устойчивост” на BBC Даниел Мълдър.
Бъдещето на медийната индустрия е неизбежно свързано с устойчивото развитие и постигането на Net Zero. С нарастващия натиск за декарбонизация, медиите ще трябва не само да оптимизират енергийната си консумация и снабдителни вериги, но и да преосмислят своите производствени и дигитални процеси. Една от водещите новинарски медии BBC вече задава стандарти, но цялата индустрия ще трябва да формира категорични климатични цели, включващи по-ефективни технологии, зелена енергия и информиране на аудиторията за екологичните предизвикателства.