Минималната заплата вече няма да следва една формула
България въвежда четири критерия за определянето на минимална заплата.
Минималната работна заплата в България вече няма да се определя единствено чрез механично обвързване със средното възнаграждение. Народното събрание прие окончателно промени в Кодекса на труда, с които въвежда нов механизъм, опитващ се да постави на една маса две трудно съвместими задачи – доходът на най-нископлатените работещи да осигурява приемлив жизнен стандарт, без увеличението му да се откъсва от реалното състояние на икономиката.
Това е съществена промяна спрямо досегашния модел. Вместо една водеща референтна величина законът въвежда четири критерия: покупателната способност на минималната заплата и издръжката на живот, общото равнище и разпределението на заплатите, темпа на нарастване на възнагражденията и дългосрочната динамика на производителността на труда.
Зад сравнително техническата промяна стои важен икономически въпрос. Увеличението на минималната заплата пряко подобрява доходите на хората, които я получават, но за бизнеса представлява по-висок разход за труд. Когато ръстът на възнагражденията значително изпреварва производителността, натискът може да се прехвърли върху цените, заетостта или инвестиционните решения на предприятията. Ако минималната заплата изостава прекалено много от разходите за живот, проблемът се обръща – работата не гарантира достатъчен доход.
От автоматична формула към икономическа оценка
Досегашният модел беше силно обвързан с 50% от средната брутна работна заплата за определен период. През 2026 г. действието на този механизъм беше временно преустановено, а минималната заплата остана на нивото от 1213 лв., или 620,20 евро. Парламентът възложи на правителството да разработи нова уредба.
Процесът не премина без разногласия. През август правителство, работодатели и синдикати не успяха да постигнат съгласие за конкретния размер на минималната заплата за 2027 г. Това всъщност показва и защо промяната е по-значима от поредното увеличение на една административно определяна сума – спорът вече е за принципа, по който тя трябва да се движи през следващите години.
Новата система предвижда социалните партньори да участват в процеса, а конкретният ред и показателите да бъдат определени с промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По този начин ще бъде разписана практическата формула, чрез която четирите критерия ще бъдат превърнати в конкретна стойност.
Това разграничение е важно: парламентът не е определил с приетите промени конкретна минимална заплата за следващата година, а рамката, по която тя ще бъде изчислявана.
Две числа ще показват дали минималната заплата е адекватна
Към ежегодното определяне на възнаграждението се добавя и втори механизъм. На всеки три години трябва да се извършва оценка дали минималната заплата действително изпълнява социалната си функция.
Тук законодателят вече поставя две конкретни референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот.
Използването на медианната вместо единствено на средната заплата има значение. Средната стойност може да бъде изтеглена нагоре от сравнително малка група много високи възнаграждения. Медианата показва заплатата на човека точно по средата на разпределението – половината работещи получават повече, а другата половина по-малко. Така тя дава различна перспектива към реалната структура на доходите.
Добавянето на издръжката на живот от своя страна въвежда пряка връзка между минималното възнаграждение и покупателната способност.
Производителността влиза по-ясно в уравнението
За бизнеса вероятно най-важният нов елемент е производителността на труда. Тя вече е изрично записана сред факторите, които трябва да бъдат отчитани.
Това не означава автоматично, че минималната заплата ще расте със същия процент като производителността. Означава, че при определянето ѝ икономическата способност на предприятията да създават повече стойност с единица труд трябва да бъде част от оценката.
Истинският тест е: ако четирите критерия бъдат превърнати в ясни и предварително известни показатели, работодателите ще могат по-добре да прогнозират разходите си за труд, а работещите – развитието на доходите си. Ако обаче подзаконовата формула остави прекалено широко поле за политическо решение, промяната може да се окаже по-голяма на хартия, отколкото на практика.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска посочи пред депутатите, че конкретните индекси ще останат в подзаконовата нормативна уредба именно защото могат да бъдат променяни след консултации със синдикатите и работодателите. Според МТСП механизмът е разработен със социалните партньори и трябва да балансира социалната и икономическата функция на минималната заплата.
Така след окончателното гласуване в парламента най-същественият въпрос вече не е дали България ще има нов механизъм – това решение е взето. Важното предстои: как точно четирите критерия ще бъдат претеглени един спрямо друг и до каква минимална заплата ще доведат за 2027 г.
