Как Ковачки управлява пенсионни пари чрез „Топлина“
Над 150 млн. лв. от вноските за втора пенсия на българите се вливат в енергийна империя с нестабилно бъдеще – с мълчаливото съгласие на регулатора.
Над 100 000 българи се осигуряват за втора пенсия в частната компания ПОД „Топлина“, без да подозират, че техните вноски се вливат в предприятия от въглищната империя на Христо Ковачки. Според новия доклад на „Грийнпийс – България“ със заглавие „Топлинният удар на Ковачки“, към края на 2024 г. поне 150 млн. лв. от парите на осигурените в ПОД „Топлина“ са инвестирани директно или индиректно в свързани с Ковачки компании. Това представлява около една трета от целия актив на фонда – или, както го нарича докладът, „финансов спасителен пояс“ за иначе губещи и замърсяващи предприятия.
Въпросът не е само морален. Докладът на „Грийнпийс“ разкрива, че част от компаниите, в които са инвестирани пенсионни средства – като ТЕЦ „Марица 3“, „Топлофикация Плевен“ и „Топлофикация Русе“ – за последните четири години са натрупали загуби съответно над 100, 75 и 60 милиона лева. Това поставя под съмнение не само финансовата логика на подобни инвестиции, но и законността им. Формално те не нарушават Кодекса за социално осигуряване, тъй като структурата на собствеността в групата „Ковачки“ е грижливо подредена чрез офшорни компании и подставени лица, за да се избегнат ограниченията за инвестиране в свързани лица.
Комисията за финансов надзор (КФН), която би трябвало да играе ролята на пазител на интересите на осигурените, остава в сянка. Санкциите, които е налагала, са в символични размери – няколко хиляди до десетки хиляди лева, което не може да има реален възпиращ ефект при стотици милиони, които се пренасочват към свързани компании. Според „Грийнпийс“, КФН е напълно наясно със схемата, но остава „беззъб наблюдател“, неспособен или нежелаещ да приложи разпоредбите на закона.
Този модел не е изолиран случай. Докладът сочи, че аналогични практики има и при други пенсионни компании, свързани с групите „Еврохолд“ и „Химимпорт“. Като кръстосано си разменят инвестиции, те успяват да заобиколят лимитите за експозиции към свързани лица и така да насочват още повече средства към контролирани дружества. Общата сума на подобни инвестиции за цялата система се оценява на над 2 милиарда лева.
Етичният въпрос е също толкова остър, колкото и финансовият. Парите за пенсии се влагат в замърсяващи индустрии с висок въглероден отпечатък и мрачно бъдеще. Вместо да подкрепят устойчиви и дългосрочни инвестиции, пенсионните фондове подпомагат икономически структури, които подкопават самата идея за сигурна старост. В редица страни подобни практики са забранени или сериозно ограничени. Много международни пенсионни фондове вече са изключили изкопаемите горива от своите портфейли, позовавайки се не само на климатичните рискове, но и на финансовата нестабилност на този сектор.
Най-силно засегнати са работещите в самите предприятия на Ковачки, които масово са осигурявани в ПОД „Топлина“. Те носят двоен риск – от една страна, техните работни места са несигурни заради залязващата роля на въглищата в енергетиката, а от друга – личните им пенсионни партиди са инвестирани в същите нестабилни компании. Това означава, че бъдещето им зависи от едни и същи предприятия – при това неустойчиви както екологично, така и финансово.
Докладът на „Грийнпийс“ завършва с логичен въпрос: как е възможно всичко това да се случва в страна от ЕС с функционираща регулаторна рамка? Отговорът е неприятен: заради комбинация от слаб контрол, ниска финансова култура и политическа неволя за разследване на сложните мрежи около икономическата власт. А цената плащат хората – с бъдещето си, с пенсиите си и с доверието си в системата.
