България може да изгуби 2,5 млрд. евро за социални мерки в климата
Страната ни трябва спешно да подготви Социалния план за климата, за да осигури средствата
Изтече срокът за обществени консултации относно Социалния фонд за климата. България трябва да подготви и подаде своя Социален план за климата, за да получи близо 2,5 млрд. евро за периода 2026-2032 г. Средствата са предназначени за най-уязвимите домакинства и микропредприятия, които изпитват енергийна или транспортна бедност.
Природозащитни и социални организации, сред които WWF, „За Земята“, „Хабитат България“ и „ЕнЕфект“, изразяват сериозни опасения, че страната ни няма да спази крайния срок за подаване на Плана. Те подадоха становище към институциите с призив за спешни мерки.
Защо е важно създаването на Социалния план за климата?
България е с най-висок процент енергийна бедност в ЕС. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, 1,8 млн. души (30% от населението) са с официален доход под 728 лв. през 2023 г. Според действащата дефиниция това ги поставя в групата на „енергийно бедни“.
Социалният план за климата има за цел да намали негативните социални последици от включването на сградите, автомобилния транспорт и други сектори в Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2). Планът трябва да бъде представен на Европейската комисия до края на юни 2025 г., но процесът изостава сериозно.
Допълнително затруднение е закриването на координационното звено към Министерския съвет, което беше натоварено с изготвянето на Плана. В момента липсват ясен график, правила за прозрачност и координация със заинтересованите страни.
Какво предлагат гражданските организации?
За да се гарантира ефективна подготовка и управление на Плана, неправителственият сектор настоява за:
- Назначаване на граждански наблюдатели в Междуведомствената комисия.
- Създаване на експертни работни групи във всяко ресорно министерство.
- Формиране на мониторингов комитет с участие на НПО.
Гражданските организации подчертават, че институциите трябва да разполагат с капацитет за ефективно управление на процеса. Министерският съвет все още не е определил отговорна институция за създаването на информационна система за енергийно бедните домакинства.
Необходимо е и:
- Засилване на капацитета на местните власти и социалните партньори.
- Улеснен достъп на гражданите до финансиране чрез облекчени административни процедури.
- Информационна кампания за осведомяване на обществото за предстоящите промени.
Какви са рисковете?
Размерът на Социалния фонд за климата е 65 млрд. евро, което представлява само 34% от приходите от Европейската схема за търговия с емисии за периода 2026-2032 г. Останалите 66% ще бъдат разпределени между държавите членки, като те имат възможност да увеличат съфинансирането на своите планове.
Ако България не подаде своя Социален план за климата навреме, съществува сериозен риск страната да изгуби предвидените 2,5 млрд. евро, които могат да облекчат положението на хиляди домакинства и малки предприятия.
Източник: ESG News
