Ще се справи ли България в разгара на европейска криза?
Кабинетът „Желязков“ бе формиран с облекчение, но не и с ентусиазъм предвид европейската криза. С крехко вътрешно мнозинство и глобална несигурност, страната навлиза в турбулентен период без истинска стратегическа посока
След като през март 2025 г. България излезе от поредния цикъл на политическа нестабилност с формирането на редовен кабинет, на пръв поглед се появи надежда за институционално нормализиране. Премиерът Росен Желязков пое управлението в момент, когато страната бе на ръба на политическо изтощение – след седем парламентарни вота за три години и с избирателна активност, паднала под 33%. Това прави мандата му различен: той не започва със заявка за реформа или промяна, а със задачата да спре институционалната ерозия. Въпросът е дали това е възможно в контекста на бързо ескалиращи външни и вътрешни предизвикателства.
Кабинет с „техническо мнозинство“ и крехка устойчивост
Формулата зад управлението „Желязков“ – коалиция между ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, с парламентарна подкрепа от ДПС – бе приета като неизбежен компромис. Липсата на алтернатива не означава наличие на визия. Още в първите седмици след встъпването в длъжност стана ясно, че това е кабинет без дългосрочна политическа легитимност и с ограничена способност за реформи.
Назначенията в ключови регулаторни и надзорни органи, напреженията между отделни ресорни министри и липсата на ясно формулирани приоритети създават усещане за кабинет, който по-скоро управлява времето, отколкото посоката. Изказванията на премиера и водещи министри засега са предпазливи и предимно реактивни. В същото време опозицията в лицето на ПП-ДБ и „Възраждане“ засилва тона, обвинявайки управляващите в задкулисие и капитулация пред олигархичен натиск.
Коалиционните партньори поддържат крехко съгласие по „меките“ теми като еврозоната и цифровизацията, но по структурни въпроси като съдебната реформа, енергетиката и социалната политика различията вече личат. А всичко това се случва на фона на нисък институционален авторитет – парламентът остава институцията с най-ниско доверие в ЕС, а политическите сили все по-често прибягват до тактически маневри вместо стратегически диалог.
Европа в сътресение – и България в епицентъра на риска
Когато кризите се трупат една върху друга, устойчивите държави показват стабилност – уязвимите се огъват. Европа е в такава фаза. Икономическият растеж на еврозоната е анемичен, инфлацията се забавя, но остава нестабилна, а глобалният търговски ред е под въпрос след отдръпването на САЩ от стратегическо партньорство с ЕС.
В този контекст България трябва да направи своя финален ход към еврозоната – и да го направи убедително. Евростат потвърди, че страната вече изпълнява инфлационния критерий, но предстоящите конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ ще оценят и институционалната, фискална и политическа готовност. Ако в София се установи усещане за нестабилност, дори числовото изпълнение може да се окаже недостатъчно.
Допълнителен риск идва от изхода на войната в Украйна – сценарият за руски пробив на фронта, макар и малко вероятен, не е изключен. Това би засилило влиянието на проруските формации в страната и би радикализирало електоралната база, която и без това губи вяра в представителната демокрация. Рискът от вътрешна фрагментация и външна изолация е реален.
Кабинетът „Желязков“ има шанс, но няма лукса да отлага. Всеки пропуснат месец без реформи, ясна посока и институционално укрепване приближава страната към нов цикъл на разпад. Европейските фондове не чакат. Еврозоната не е политическо понятие, а договорен правен и икономически ангажимент. А населението, все по-уморено и мигриращо, все по-малко ще има търпение да повярва в още един компромис.
