Бюджет 2025 под лупа
Намаляващ дефицит, но на фона на растящи социални разходи и политически напрежения около приходната част
Бюджетът за 2025 година, приет след продължителни дебати и нощни заседания в парламента, продължава да предизвиква сериозни полемики в политическите и експертните среди. Въпреки че е одобрен с ясно мнозинство от управляващата коалиция, включваща ГЕРБ, БСП, ИТН и подкрепата на ДПС-Ново начало, в документа се сблъскват две противоположни тенденции: стремеж към намаляване на дефицита и същевременно растящи очаквания за социални и капиталови разходи.
Фискална рамка: по-нисък дефицит, без вдигане на данъци
Бюджет 2025 предвижда бюджетен дефицит от 2.9% от БВП, което го поставя под допустимия праг по критериите от Маастрихт и в съответствие с целта за присъединяване към еврозоната през 2026 г.
„Това е един от най-дисциплинираните бюджети, които сме приемали в последните години“, коментира финансовият министър Асен Матеев по време на дебатите в парламента. „Постигаме фискална стабилност без повишение на преки или косвени данъци, при запазване на ниските корпоративни ставки и ДДС.“
Основният акцент пада върху увеличените приходи от осигуровки и данъци, резултат от ръста в заплатите, подобрената събираемост и нови мерки срещу укриването на доходи.
Социалните разходи остават чувствително високи – увеличение на минималната работна заплата, нови разходи за пенсии и образование, както и допълнителни компенсации за енергийно уязвими групи. По-сериозни дебати обаче предизвика увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигуровки, които според някои експерти са „скрита форма на повишаване на данъчната тежест“.
Опозицията, в частност ПП-ДБ и „Възраждане“, обвиниха правителството в липса на реформи и бюджет на статуквото, в който основните разходи се раздуват без ясна визия за ефективност.
Бюджет 2025 включва и значително увеличение на капиталовите разходи, основно
за транспортна инфраструктура, дигитализация и енергийна ефективност. Част от тях се планират чрез национално съфинансиране на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, както и с подкрепа от кохезионната политика на ЕС.
„Истинското предизвикателство не са цифрите, а капацитетът на администрацията да усвоява средствата в срок“, коментират от Института за пазарна икономика (ИПИ). „Изоставането при ключови проекти може да доведе до сериозни рискове за фискалната стабилност.“
Бюджетът бе приет в атмосфера на политическа несигурност и засилени критики за непрозрачни назначения и разпределения на средства, особено в сферата на регулаторите и големите държавни проекти. Въпреки първия неуспешен вот на недоверие, внесен от „Възраждане“, опозицията продължава да използва бюджетната тема като инструмент за натиск.
Очаква се още един вот на недоверие да бъде внесен през април, този път с фокус върху корупционни практики при разходването на публични средства.
Бюджет 2025 на пръв поглед отговаря на основните макроикономически цели – нисък дефицит, стабилни приходи и подкрепа за приоритетни сектори. Но под повърхността се крие напрежение между нуждата от фискална дисциплина и обществения натиск за социална подкрепа. Това превръща бюджета в инструмент не само на икономическата политика, но и на политическото оцеляване.
