България – домакин на гигафабрика за изкуствен интелект?
Президентът Румен Радев призова за национално обединение около целта страната да се позиционира като ключов играч в новата надпревара за изкуствен интелект
България трябва да се възползва от уникалните си конкурентни предимства, за да заеме стратегическа позиция на световната карта на изкуствения интелект (AI). С този призив президентът Румен Радев откри кръглата маса „България и петата индустриална революция“, посветена на възможностите за привличане на стратегически инвеститори за изграждане на гигафабрики за изкуствен интелект и центрове за данни.
„Тече трескава глобална надпревара. Победител ще бъде онзи, който предложи енергия, терени и инфраструктура. България може да го направи“, заяви президентът пред аудиторията от експерти, представители на бизнеса и институциите.
Румен Радев направи разграничение между суперкомпютърните платформи, вече изградени в България, и амбицията за гигафабрика за изкуствен интелект — мащабна инфраструктура, която може да се конкурира с водещите световни хъбове. Той подчерта, че една такава фабрика би имала нужда от енергия, еквивалентна на мощността на АЕЦ „Козлодуй“.
С други думи, не говорим просто за технологична база, а за индустриална трансформация, която изисква интегрирано решение: енергийна осигуреност, телекомуникационни трасета и благоприятна регулаторна среда. Радев напомни, че България е кръстопът на ключови оптични маршрути, което я поставя в изгодна логистична и цифрова позиция.
Интелектуален капитал: традиции, които не бива да пренебрегваме
Президентът обърна внимание на високото ниво на образование в сферата на математиката, инженерните науки и информатиката, с утвърдени математически гимназии и университети, както и на вече оформения ИТ сектор, който е сред най-бързо развиващите се в региона.
Според него, това е не просто ресурс, а недооценен актив, който трябва да бъде позициониран в световния пейзаж.
Вицепрезидентът Илияна Йотова допълни, че гигафабрика за изкуствен интелект може да се превърне в национална цел, която обединява обществото. В своето изказване тя изрази надежда, че Европейската комисия ще изпълни ангажимента си за административни облекчения и целеви инвестиции в размер на 200 милиарда евро за развитие на AI инфраструктурата.
Същевременно Йотова предупреди, че Европа изостава в тази технологична надпревара спрямо САЩ и Китай, които вече реализират гигантски проекти за централи, поддържащи генеративни модели, машинно обучение и големи езикови модели.
Рисковете пред българската кандидатура
Независимо от потенциала, Радев подчерта, че образът на България като корумпирана и политически нестабилна страна е бариера за инвеститорите. Той отправи критика към политическите среди, че използват процеса по присъединяване към еврозоната като параван за прикриване на корупция.
„Нужна е промяна на възприятието – и това започва с вътрешна реформа, политическа воля и последователност“, подчерта президентът.
С оглед на динамиката на световните инвестиции в AI инфраструктура, президентът предупреди, че следващите две години ще бъдат решаващи за това дали България ще успее да привлече подобна мащабна инвестиция. Това ще изисква синхронизиран подход между държавата, бизнеса, университетите и местната власт.
Гигафабриките за изкуствен интелект са нова форма на стратегическа инфраструктура, подобна по значение на петролните рафинерии в индустриалната епоха. България има шанса да бъде една от малкото страни в Източна Европа, способна да предложи комбинацията от енергия, територия, цифрови ресурси и кадри. Въпросът е — ще съумеем ли да я използваме?
