Как конфликтът САЩ – Иран заплашва българската енергийна стабилност?

Цените на петрола тръгнаха рязко нагоре, а опасността от властите на Иран за затваряне на Ормузкия проток засилва рисковете за доставки и инфлация за Европа и България

След като САЩ нанесоха въздушни удари по ирански ядрени обекти, глобалните пазари на петрол реагираха мигновено. Цената на сорта Брент достигна петмесечен връх, преминавайки 81 долара за барел, а пазарната истерия се засили след одобрението от иранския парламент за затваряне на Ормузкия проток – жизненовена артерия за около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG).

Макар окончателното решение за затварянето да е в ръцете на върховния лидер Али Хаменей, самата перспектива за блокада вече предизвиква шокови очаквания: от краткотрайни цени над 100 долара за барел до вероятност за пряко военно участие на западни сили. „Пазарът реагира на страха, не на фактите“, коментираха анализатори от SS WealthStreet, предупреждавайки за сценарии с цени до 120 долара.

Какво означава това за България?

На фона на нарастващата геополитическа несигурност, българският енергиен министър Жечо Станков увери, че към момента няма непосредствен риск за доставките или за цената на електроенергията. „България е защитена чрез дългосрочни договори. Няма причина за паника“, подчерта той в ефира на bTV. Въпреки това, призна, че има ръст от 10–15% в цените на суровия петрол и природния газ само в рамките на седмица.

Икономистите предупреждават, че ако конфликтът се задълбочи, страната може да усети индиректен ефект, било то през горивата, инфлацията и логистичните разходи. Бившият вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова предупреди, че при ескалация е възможен скок в потребителските цени: „Спекула винаги има, но еврото не е причината. Вината е в глобалния риск и в липсата на регулации у нас“.

Европа на ръба на нова енергийна криза

Европа, макар и да разполага със сравнително стабилни LNG запаси към момента, остава силно уязвима. Катар – ключов доставчик – вече сигнализира за възможни забавяния заради затруднен преход през Ормузкия проток. Европейският TTF индекс (референтна цена на газа) скочи с близо 15%, достигайки 3-месечен връх.

Най-засегнати биха били икономики като Италия, Белгия и Полша, но и страни като България не са защитени от вторичните ефекти – инфлационен натиск, логистични затруднения, по-скъпо охлаждане през лятото и повишени застрахователни разходи за транспорт.

Едновременно с конфликта, върху икономиката тежат и други фактори – търговската война на САЩ, намалената индустриална активност в Китай и затягането на паричната политика от централните банки. „Ако конфликтът блокира Ормузкия проток, световната икономика може да навлезе в стагфлация“, предупреди анализаторът Сол Кавоник пред CNBC.

За България залогът е троен. Изразява се върху контрол на цените и спекулата, засилване на енергийната диверсификация и участие в координирани европейски действия за стабилност на доставките. А за потребителите – необходимост от информиран избор и осъзната консумация.

Докато пазарите тръпнат в очакване на решението за Ормузкия проток, едно е ясно – глобалната енергийна карта вече е преначертана, а малките икономики като българската нямат лукса да останат неподготвени.