Защо Лукойл отново се превръща в ‘’ябълката на раздора’’?
Политическа нестабилност и икономически интереси в “Лукойл Нефтохим Бургас“ АД – комбинация, която разпалва напрежението
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е отново в центъра на политическите и икономически събития в България, като ролята му в националната икономика и политическия пейзаж се превръща в източник на сериозни конфликти. От неочаквани кадрови промени в ръководството до обвинения за политическо вмешателство и интереси на чужди държави, настоящата ситуация около „Лукойл“ повдига множество въпроси относно бъдещето на енергийната независимост на България.
Икономическият контекст: Възход на „Лукойл Нефтохим Бургас“
Според последните данни, предоставени от Българската стопанска камара (БСК), „Лукойл Нефтохим Бургас“ оглавява класацията на най-големите компании в България с внушителен оборот от 8,639 милиарда лева за 2023 година. Това представлява значителен скок спрямо 2022 година, когато компанията отчита 2,177 милиарда лева. Този ръст в приходите отразява стабилността и важността на компанията за българската икономика и енергиен сектор.
Позицията на „Лукойл“ като водеща фирма и основен играч на пазара на горива и рафинирани продукти в България я прави стратегически важен актив за държавата. След „Лукойл“ се нареждат „Аурубис България“ с 6,957 милиарда лева и „Лукойл-България“ с 6,310 милиарда лева, което само подчертава влиянието на групата на икономиката.
Политическите маневри: Смяна на кадри и обвинения в лобизъм
Служебното правителство, водено от премиера Димитър Главчев и министъра на енергетиката Владимир Малинов, предизвика сериозна реакция със своето решение да замени представителя на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим“ – Бойко Ницов. Ницов е считан за висококвалифициран експерт с дългогодишен опит в енергийния сектор, назначен от предишното редовно правителство след конкурсна процедура.
Новият кандидат за позицията, Цветан Цирков, предизвиква критики от страна на експерти и политици, сред които е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва. Василев смята, че това е „калинка“ – назначение на некомпетентен кадър, което обслужва нечии скрити интереси. Неговото мнение намира подкрепа и в изказванията на Ивайло Мирчев, бивш депутат от ПП-ДБ, който намеква за евентуална сделка за продажба на рафинерията на бизнес група, близка до руските и унгарските интереси.
Намеса на чужди интереси и продажба на рафинерията
Най-обезпокоителната информация идва от твърденията на Мирчев, че рафинерията в Бургас е на път да бъде продадена, и че сегашните промени в надзора целят улесняване на тази сделка. Той твърди, че правителството се опитва да гарантира, че бъдещият купувач ще бъде одобрен и защитен от влиянията на Русия и Унгария, което предизвиква съмнения за лобистки интереси.
Тази ситуация повдига въпроси за прозрачността на процеса и защо подобни важни решения се взимат без публично обсъждане и мотивирани аргументи. Подозренията за обслужване на чужди интереси създават рискове за националната сигурност и икономическа независимост на България.
Липса на прозрачност и въпроси без отговор
Към настоящия момент, смяната на представителя на държавата в „Лукойл Нефтохим“ все още не е вписана в Търговския регистър, което оставя възможност за преразглеждане на ситуацията. Но въпросите, които възникват около причините за тези кадрови промени, липсата на прозрачност и потенциалното влияние на чужди интереси, остават без ясен отговор.
Настоящите събития около „Лукойл Нефтохим Бургас“ показват не само колко важна е ролята на рафинерията в българската икономика, но и как политическите и геополитическите игри могат да повлияят на бъдещето на този стратегически актив. Ясно се акцентира върху необходимостта от по-голяма прозрачност и обществен контрол над решенията, които засягат националната енергийна сигурност и икономическия просперитет на страната, защото “Лукойл” винаги е било предприятие, на което се е крепила енергийната политика на страната в периода на прехода.
