Европейската зелена сделка – какво представлява и какви са рисковете пред нея?
„Зелената сделка е голям шанс за страната ни и катализатор за ускоряване на икономическия растеж и повишаване на технологичното ниво.“ — Татяна Султанова, кандидат-депутат и водач на листа за ПП-ДБ в Сливен
През последните дни българският парламент се превърна в арена на силни политически противопоставяния, като депутати от „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“ блокираха работата на Народното събрание с цел да осуетят приемането на ключови решения, свързани с актуализираната пътна карта за климатична неутралност. В рамките на тази конфронтация, действията на парламентарните групи стигнаха до бойкот, множество искания за проверка на кворума, твърдения за нарушения на правилника, както и физически действия като изтръгване на кабелите на озвучителната система. Това се случи в последното заседание на 50-тото Народно събрание и доведе до неговото преждевременно прекратяване.
Основната цел на протестиращите партии беше да блокират приемането на мерките, които предвиждат 500 милиона евро за рекултивация на терените на въглищните мини, като част от Плана за възстановяване и устойчивост на България. Според представители на различни парламентарни групи, като Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, този провал на заседанието може да коства на страната повече от 2 милиарда лева от европейските фондове, поради наближаващия краен срок за подаване на проекти, който беше на 30 септември.
Казусът с българския парламент е ясен пример за предизвикателствата пред Европейската зелена сделка. Подобни случаи показват, че не само липсата на политическо съгласие, но и националните интереси и стратегически съображения могат да окажат сериозно въздействие върху напредъка към климатична неутралност. В крайна сметка, докато ЕС се стреми да води глобалните усилия за устойчиво развитие, политическите сътресения в държавите членки могат значително да забавят или дори да саботират тези амбициозни цели.
Но каква е мисията зад Европейската зелена сделка и по какъв начин инвестициите, които се очаква да получи българската държава могат да спомогнат на икономиката, енергийния и зелен преход на страната ни? Invest in Bulgaria проведе проучване сред различни демографски групи, като ги запита дали знаят какво представлява тази инициатива на Европейската комисия. Около 30% от тях категорично заявяват, че не са запознати и това поражда много допълнителни въпроси.
Какво представлява Европейската зелена сделка?
Европейската зелена сделка, приета през декември 2019 г., е амбициозна инициатива на Европейския съюз, насочена към постигане на климатична неутралност до 2050 г. Тя представлява стратегически план за трансформиране на европейската икономика и общество, като основната ѝ цел е намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. За да бъде изпълнена, тази инициатива изисква значителни усилия и промени в секторите на енергетиката, транспорта, индустрията и селското стопанство.
Промените в политическата обстановка в Европейския парламент (ЕП) създават нови предизвикателства за Зелената сделка. С възможността новият парламент да има по-дясно ориентиран състав, може да се очаква, че това няма непременно да доведе до пълно прекратяване на зелените политики, но вероятно ще предизвика забавяне в изпълнението на част от тях. Консервативните и крайно десните партии, които набират популярност в много европейски страни, са известни със своя скептицизъм към климатичните действия. Например, в държави като България и Полша, групата на „Зелените/Европейски свободен алианс“ няма да бъде представена в новия ЕП, което допълнително засилва неяснотата около бъдещето на инициативите за климатична устойчивост.
До какво ще доведе политическото представителство в Европейския парламент?
Независимо от политическите промени, експерти като Крис Рослоу посочват, че спадът на „зелената вълна“ в ключови държави като Франция и Германия не означава задължително отхвърляне на действията по климата. Той обяснява това като резултат от съчетание на национални фактори, но и отбелязва, че в проучванията се вижда запазена подкрепа за климатичните инициативи в цяла Европа. Високопоставени представители на ЕС също изразяват мнение, че е малко вероятно да видим мащабни промени в политиките за климатична неутралност, дори при възможен натиск от страна на бизнес и индустриални групи.
Енергийните трансформации, които вече се осъществяват благодарение на Зелената сделка, са важен аргумент в полза на продължаването на амбициозните планове за намаляване на въглеродните емисии. Андреас Раше, преподавател в Университета по бизнес в Копенхаген, отбелязва, че макар да е възможно да видим забавяне в прилагането на част от зелените политики, като тези за корпоративната устойчивост и управлението на отпадъците, пълно отмяна на законодателните актове изглежда малко вероятна. Той посочва, че успехите в областта на възобновяемата енергия показват, че преходът към по-зелена икономика вече е в ход и ще бъде трудно да се върне назад.
Бъдещето на Зелената сделка
Предстоящите години ще бъдат ключови за реализацията на целите на Европейската зелена сделка, тъй като енергийната трансформация и технологичните иновации ще изискват съгласувани усилия между правителствата, бизнеса и гражданите. Както подчертава Бас Айкхоут, евродепутат от Зелените, синергията между енергийния преход и развитието на европейската индустрия е от критично значение за осигуряването на устойчиво бъдеще.
Въпреки предизвикателствата и промените в политическото равновесие, Европейската зелена сделка остава в центъра на усилията на ЕС за изграждане на по-зелена и устойчива икономика. Нейният успех ще зависи от способността на държавите-членки и европейските институции да поддържат ангажимента си към климатичните цели, въпреки евентуалните компромиси и натиск от различни страни.
Татяна Султанова е народен представител в няколко парламента и активен застъпник за опазване на околната среда с богат опит в политиките за устойчиво развитие. Тя е издигната от коалицията ПП-ДБ като водач на листа в Сливен. Invest in Bulgaria зададе въпросите си към нея, свързани с политическите трусове и невъзможността българската държава да усвои милиардите по ПВУ, както и бъдещето на зелената енергия на българска територия.
Султанова посочва, че Европейската зелена сделка не е просто екологична инициатива, а шанс за България да направи съществена трансформация на икономиката и енергийния си сектор. „Зелената сделка в страната ще влязат значителни инвестиции, които ще стимулират технологичния напредък и ще повишат конкурентоспособността на българския бизнес. Зелената сделка е не просто поредната европейска инициатива — тя е нашият шанс да трансформираме икономиката и енергийния сектор на България. Успешното прилагане на сделката ще донесе значителни инвестиции, технологичен напредък и ще ни позволи да сме конкурентоспособни на европейския пазар“, подчертава тя.
Политическите сътресения в българския парламент, като последното блокиране на работата на Народното събрание от партии като „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“, са сериозно препятствие за прилагането на климатичните политики, смята Султанова. Тя отбелязва, че предизборните игри и политическите манипулации поставят на карта възможността за достъп до милиарди евро европейско финансиране. „Свидетели сме на безпрецедентни политически манипулации и дезинформация, които саботират ключови енергийни реформи в България. Блокирането на парламента и саботирането на Зелената сделка са ясни знаци за предизборни игри, които поставят личните и партийните интереси над националните цели“, коментира тя.
Татяна Султанова акцентира и върху важността на Пътната карта за климатична неутралност, която цели трансформация и адаптация на енергийния сектор, без административно затваряне на въглищни мощности. Тя заявява, че осигуряването на устойчива заетост за работниците в засегнатите райони е ключов приоритет. „Пътната карта за климатична неутралност не цели административно затваряне на въглищните мощности, а трансформация и адаптация на енергийния сектор. Подкрепата на миньорите и работниците в засегнатите райони е приоритет, с цел осигуряване на устойчиво бъдеще и нови възможности за заетост“, подчертава Султанова.
Тя също така отправя критика към забавянето на ключови реформи и липсата на политическа воля за прилагането на мерките, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост. “Саботирането на последното заседание на парламента от опозиционни партии е сериозно препятствие за навременното усвояване на европейските средства и рискува дългосрочния икономически и енергиен преход на страната. Заради забавянето с цяла година и безобразното поведение на някои партии, тези промени в енергетиката ще се случат, но хората няма да получат парите. Когато няма достатъчно пари за миньорите, то е заради това, което се случи в последния ден на парламента“, отбелязва тя.
Татяна Султанова също така обръща внимание на необходимостта от ангажираност на всички политически сили за постигане на дългосрочна устойчивост на енергийния сектор в България. Според нея, само чрез конструктивен диалог и обединение около националните интереси ще може страната да се възползва от пълния потенциал на европейското финансиране. „Нуждаем се от стратегическо мислене и ясна визия, за да гарантираме, че средствата по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат използвани ефективно и в интерес на всички български граждани. Това е момент, в който не можем да си позволим политически разпри и трябва да поставим националните интереси над личните и партийните амбиции“, казва Султанова.
Тя подчертава, че преходът към зелена икономика не е само въпрос на екологична устойчивост, а и на социална отговорност. Според нея, мерките, които трябва да се предприемат, не бива да водят до икономически трудности за регионите, зависими от въглищната индустрия. „Изграждането на зелена икономика е важно не само за опазването на природата, но и за осигуряване на нови възможности за хората в районите с най-голяма нужда. България трябва да инвестира в развитие на уменията и квалификациите на работниците в тези райони, за да им осигури алтернативни форми на заетост, които са стабилни и устойчиви.’’
Султанова завършва с призив за отговорност и политическа зрялост от страна на всички участници в политическия процес, като посочва, че това е от решаващо значение за бъдещето на България. „Предстоят ни важни решения, които ще определят не само посоката на енергийния преход, но и цялостното развитие на страната в следващите десетилетия. Отговорността е огромна и е нужно всеки политически играч да застане зад националния интерес и да работи за бъдещето на всички българи“, завършва тя.
