Към финансова стабилност или пореден дефицит ще ни установи новия бюджет?
Държавният бюджет за 2025 г. носи със себе си тежестта на години на натрупани разходи, политическа нестабилност и липса на стратегическо управление. Проблемите, започнали по време на ковид кризата, се задълбочават, като експертите предупреждават за сериозни рискове за финансовата стабилност на страната.
Наследството на ковид кризата – безконтролни разходи и липса на стратегия
След пандемията бюджетите на България се изгубиха в спирала от нарастващи разходи. Много от мерките, въведени като временни, останаха трайни, без да са ясно обосновани или ефективни. Данъчни облекчения за определени сектори, субсидии за бизнеса и увеличения на заплати в държавния сектор продължават да тежат на бюджета. Според икономисти, тези мерки често не са насочени към реална подкрепа на икономиката, а отразяват корпоративни интереси или политически компромиси.
Държавните финанси през 2025 г. ще се сблъскат с допълнителни предизвикателства. Високата инфлация, която досега подпомагаше приходите чрез увеличаване на данъчните постъпления, ще се забави значително. Това ще ограничи основния механизъм за балансиране на разходите. В същото време социалните разходи за пенсии и заплати в публичния сектор ще продължат да нарастват, като новите законови ангажименти ще изискват допълнителни милиарди левове.
Ситуацията допълнително се усложнява от липсата на дългосрочна стратегия. Бюджетите през последните години често са прилагани „на парче“, без ясна визия за развитие. Финансовата политика изглежда като реакция на текущи кризи, вместо като инструмент за насърчаване на растеж и инвестиции. Редица икономисти подчертават, че липсата на структурни реформи в държавната администрация, системата на събираемост и капиталовите разходи води до неефективност и пропуснати ползи.
Потенциални решения – между разум и популизъм
Политическата нестабилност е ключов фактор, който продължава да блокира реформите. Без ясно парламентарно мнозинство, бюджетите са заложници на популистки обещания, които често се превръщат в раздути разходи. Вместо да се фокусира върху инвестиции в дългосрочни проекти, парламентът често приема мерки, насочени към краткосрочни политически ползи. Пример за това е увеличението на заплатите в определени сектори, което не е обвързано с реформа или подобряване на ефективността.
Липсата на адекватна приходна политика също е основен проблем. Въпреки че държавата разчита на висока събираемост на данъци, остават нереализирани възможности, като повишаване на данъчните оценки на имоти и оптимизация на тол системата. Възможни мерки за увеличение на приходите включват облагане на свръхпечалбите на определени сектори, връщане на стандартната ДДС ставка за ресторанти и хляб, както и увеличаване на акцизите.
Експертите предлагат два основни пътя за справяне със ситуацията. Първият е да се ограничат разходите чрез оптимизация на държавния сектор и преразглеждане на неефективните мерки. Например, намаляването на броя на заетите в администрацията, както и отлагането на автоматични увеличения на заплатите, може да доведе до значителни икономии. Вторият път е увеличаването на приходите чрез данъчни реформи, но това ще бъде политически трудно за осъществяване.
Ако реформите не бъдат приложени, България рискува да изпадне в ситуация на хроничен дефицит. Това би довело до повишаване на разходите за обслужване на дълга, което ще ограничи бъдещите възможности за инвестиции. В най-лошия случай страната може да се изправи пред финансова криза, която да изисква външна намеса или сериозни съкращения.
Рискът от популизъм – нови избори, стари грешки
Финансовото бъдеще на България през 2025 г. зависи от волята за реформи. Бюджетът трябва да бъде средство за насърчаване на икономическия растеж и социалната стабилност, а не просто механизъм за покриване на текущи разходи. Ако политическата класа намери смелостта да предприеме непопулярни, но необходими мерки, страната може да избегне сериозни финансови сътресения и да се върне към устойчиво развитие.
