Пада могъщата родова памет и несломимата природа под ударите на имотната спекула
Градоустройствените проблеми в България са поместени в дълъг списък. Неугледни и нефункционални градове, високи и стърчащи сгради… Това грози всеки столични район и дори малки провициални градове. Гражданинът не иска да живее на място, на което сградите са толкова близо една до друга, че “си подава захарта през балкона със съседа”(извадка от личното проучване на Invest in Bulgaria). Въпросителните са много, а отговорите очевидни, частният сектор не ги вижда, уредбата на общинско ниво също. Освен до гражданите се допитахме и до Мирослав Борисов, архитект – урбанист и член на Съюза на урбанистите. В първа част направихме изложение на градоустройствената криза. Нека разгледаме и компонентите й заедно с експерти!
Архитектурни решения и инвеститорски облаги
Според Мирослав Борисов, имаме либерален пазар на имоти. Неусвоените части представляват интерес за инвеститорите. Те биват закупувани с цел продажба и реализиране на печалби в доста големи мащаби, както се вижда в София-град. Съответният инвеститор изготвя подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване (ПЗ) и/или план за регулация (ПР), както и последващите строителни книжа до цялостното завършване на проекта. Това се повтаря непрекъснато до момента, в който имаме един голям обем имоти, които са закупени, застроени и с една много голяма гъстота – такава, че се сформира един анклав от голям обем сгради и то обикновено с една функция, която в случая е жилищна.
Непрестанно се коментира в икономическите среди колко плодовит е секторът за недвижими имоти у нас. Безспорно, това е един от най-бързо разрастващите се и динамични отрасли. Брокери и инвеститорски компании обещават “3% годишен доход” и отричат балона на имотния пазар. Добрия маркетинг носи печалба.
Занемарени сгради, нееднородност в сградния фонд, липса на отстояние и неспазване на каквито и да е архитектурни и урбанистични изисквания е цената на всичко за „процъфтяващ“ отрасъл.
Културно наследство и молове
Архитектурният битов резерват “Етъра”, село Боженци и стария град Несебър. Това са само част от красивите архитектурни богатства на България. За една нация е безапелационно важно да пази своите традиции и наследство от дедите си. Това стана ясно и от проучването, което направихме, тъй като голяма част от младите споделят, че е важен за тях проблемът с неопазването му.
За последните десетилетия в Пловдив 54 сгради са отпаднали от защитения списък на недвижимите паметници на културата, пише Телеграф. Това означва, че не са със защитен статут и казусът с тях остава отворен.
Това наблюдаваме с Ягодовата къща и къщата на Княз Дондуков в София, както и паметника на Бузлуджа. Разтърсваща е гледката и когато влезеш в изоставения плувен басейн “Червено знаме” в столицата. Народната памет и надежди остават под търговските центрове и жилищни сгради.
Териториалната програма на НИНКН показа, че само около 15% от ценните сгради са в добро състояние. Това е тенденцията във всяко от населените места, които проучихме, коментира за Телеграф директорът на НИНКН арх. Петър Петров.
Изкупуването на ценни сгради, които не се поддържат, е практика в много държави. То е предвидено в Конвенцията за защита на архитектурното наследство на Европа, която България е ратифицирала още през 1991 г., но въпросът не е засегнат в Закона за културното наследство.
Имаме уникално културно завещание, но много често е в лошо състояние. Има и прекрасни примери – нека не ги забравяме! Липсва обаче консенсус между частния и публичния интерес, липсват и механизми и политики за справяне с проблема. Трябва една цялостна визия и държавна субсидия, коментира Мирослав Борисов, който специализира в сектор градоустройство (опазване на архитектурното наследство – исторически сгради и обекти и устройство на територията /градски и планински райони).
Закони и управници
Българското законодателство крие много фрактури, които само се превръзват, но не се лекуват. Отговорността за рушащите се сгради зависи от това дали са частна или държавна собственост. Няма предвиден закон, който да навлиза в частна собственост и дори забранява да се събарят сгради в България. Има изменения в Закона за управление на етажна собственост, които засягат отговорностите на собствениците и управителите на сгради. След всички тези неточности и въпросителни остава единствено гражданското мнение. От изследването на обществените нагласи получихме много отговори на въпроса: “Какво, според вас, трябва да се промени в градоустройството ни?”, свързани със законодателните и правни уредби. Това най -силно вълнува гражданите между 25 и 60 години. Никого не изненадва и фактът, че възрастните граждани над 60-годишна възраст обвиняват управниците.
Демокрацията предполага различност и нееднородност. Дали има един или двама отговорни не може да се отговори еднозначно. Това е все едно да попитате защо се карат различни коли по улиците – едните са големи, другите малки, третите са луксозни, четвъртите нови, петите стари, шестите електрически. Общото е, че те всички отговарят на едни цялостни изисквания и законът за движение по пътищата важи за всяка една от тях. В случая за сградите – принципът е един и същ. Те трябва да отговарят на минимални критерии, заложени в съответните норми и закони, констатира Мирослав Борисов.
Околна среда
Не на последно място работим и в интерес на природата. Това е и усиленият стремеж на ЕС. Голяма част от бизнесите, потребителите и гражданските общности преустановяват мисленето си, начина си на живот и производство, за да съобразени със зелените практики. Но как влияе презастрояването върху околната среда?
Застрояването замърсява въздуха и водата с химикали и прахови частици.
Средно за денонощие София град е под нормата от 50 µg/m3 за фини прахови частици като най – много се отделят в район Хиподрума – 15 µg/m3, по данни на Столична община в реално време.
Но според директора на института за изследване на климата атмосферата и водите чл.- кор. Екатерина Бъчварова, цитирана от БНТ, основно строителството и то недобре планираното не позволяват на града да има по – малки концентрации на фини прахови частици.Всички въздушни коридори са били заложени още в Плана „Мусман“ или градоустройствения план на столицата от 1938 г., далеч преди замърсяването с фини прахови частици да придобие такива размери… Основните въздушни коридори са затормозени.
Колкото повече продължава застрояването, индексът ще се увеличава и ще все по -трудно да се преборим със смога в столицата през зимния сезон, на когото един от основните причинители са ФПЧ.
Друго вредно влияние на този сектор е намаляването на биоразнообразието, тъй като се усвояват все повече зелени площи и се създават жилищни комплекси. Изразходват се ресурси, които по един и друг начин се добиват от околната среда. Всичко това увеличава вредното влияние на човека върху природата и дори върху самия себе си. Замърсяването на въздуха с ФПЧ води до белодробни заболявания и до засилване на хронични проблеми с дихателната система.
Стойността на проблема
След всички изброени причини, поради които презастрояването и същевременното занемаряване на стари сгради е значим проблем отново ще разгледаме общественото мнение. 79,9% от анкетираните споделят, че харесват града, в който живеят, но 77,7% от 512 харесват повече градоустройството в чужбина. Прилагаме снимки с които да дадем пример със западно – европейско сградно разпределение.
34,8 от запитаните в проучването смятат, че проблемът е от най – висока степен на важност и 15% го отчитат като не толкова значим (8 от 10) . Младите – под и от 18 до 24 години не са толкова пряко ангажирани с този казус и затова по – голямата част от тях посочват в скалата от 1 до 10 по степен на важност по – малко число от 10. Активното население на средна възраст от 25 до 60 години отбелязва предимно 10 от 10.
Трябва да ценим сградния си фонд и да подхождаме с внимание към него. Трябва да се подобри значително законодателството и да се ограничи издаването на разрешителни за строеж. Трябва да се пазят културните архитектурни паметници.
Копнежите са за повече дървета, зеленина и социални сгради като училища и детски градини, а не бизнес и жилищни имоти. Дори да е по – трудно да се реставрират старинни постройки трябва да се улесни този процес, за да се стимулира преустановяване на застрояването без цел и мисъл.
Последвайте ни в социалните мрежи
