Изхвърляме ⅓ от храната си месечно и 33% от бюджета си за храна, която не консумираме
Рециклирането като устойчива практика е едно от най-лесните и достъпни действия, които ние като отговорни хора можем да предприемем като първа стъпка към промяната. Всички сме чували за разделно изхвърляне на боклук, за повторно използване на дрехи, за метали и прочие. Но изключително интересен и иновативен аспект на рециклирането е храната. Тя не се изхвърля или консумира повторно, но храната, която не се продава от вериги ресторанти и заведения за хранене се…препродава на половин цена. С това се занимават малко фирми у нас, но днес ще разгледаме дигиталното приложение Foodobox.
Рециклиране и препродаване – успява ли да се запази храната у нас и по света?
Знаете ли, че първите данни за осъзнато рециклиране датират още от времето на Платон – четвърти век пр.н.е.? Рециклирането на хартия за първи път е регистрирано през 1031 г., когато японските магазини започват да продават така наречената защитна хартия. Рециклирането се развива и променя с течение на времето, в зависимост от икономическите, социалните и екологичните условия. Идеята за “рециклирането” (препродаване и запазване) на храна не е нова в световен мащаб, макар и у нас да е иновативна. Подобни платформи има в Западна Европа от поне 6-7 години.
Оттам идва и вдъхновението да я пресъздам у нас – бях студентка в Италия през 2018-та и тогава започнах да използвам локалното приложение, за да спестя пари, време и да хапвам разнообразно. След като завърших, започнах да работя във въпросната платформа и видях как функционира бизнесът отвътре. Когато се върнах у нас, покрай Ковид пандемията, видях че се изхвърлят огромни количества годна храна – около 700 хил. тона/година, а решение, освен хранителната банка, няма. Намерих съмишленик в лицето на партньора ми Велин Керков и двамата пуснахме приложението Foodobox в средата на 2021-ва година, това споделя Джейн Димитрова, съ-основател на Foodobox. Платформата е една от малкото у нас, но определено се разраства и идеята й се приема позитивно у нас.
В чужбина интересът е огромен, но там и културата и манталитетът са други. Хората са много по-екосъобразни, предпочитат устойчиви брандове, пазаруват дрехи втора употреба и са много по-осъзнати за връзката между изборите, които правят и отпечатъка, който оставят върху околната среда. Неслучайно световните лидери в тази индустрия ограничават обхвата на дейността си до Полша и се простират на север и запад от нея, разказва още Джейн Димитрова.
Има изгледи и българското общество да се настрои на екосъобразна честота въпреки че подобни практики ни се виждат скъпи, на някои безсмислени. Въпреки това много фирми вече осъществяват прехода, но потребителят е труден в тази посока. Европейските рестрикции се затягат по отношение на устойчиво и зелено пребиваване и производство. България е част от промяната.
Интересен ли е начинът за консумация на оставаща храна?
От старта на бизнеса през юни 2021-ва, Foodobox успява да се разрасне в София, Пловдив, Варна и дори в Букурещ. Партнира си с над 500 партньорски обекта, сред които сладкарници, пекарни, заведения за хранене и хранителни магазини. Довериха ни се разпознаваеми български брандове като Софийска баница, Zoya, Harmonica, Биомаг, както и няколко международни като Mikel и Coffee lab, разказва ни още съоснователят на Foodobox.
По данни, предоставени от Foodobox, kъм момента над 500 бизнеса партнират на зелената инициатива в България и Румъния и все повече се свързват с тях по препоръка. Потребителите са близо 100 000, като най-голямата част от тях са в София. Основните мотиви да спасяват храна с Foodobox са пестенето на пари, помагането на природата, както и откриването на нови заведения за хапване. С всяка спасена кутия изненада през Foodobox, намаляваме вредните СО2 емисии с 2,5 кг, като до момента сме предотвратили отделянето на около 50 тона СО2 емисии в природата.
Подобни идеи имат огромен потенциал у нас. Процесът е бавен, но позитивно растящ.
Последвайте ни в социалните мрежи
