Председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Марияна Кукушева, за Международното изложение за хлебопроизводство и сладкарство и за състоянието на сектора
Inter Expo Center и тази година е организатор и домакин на Международните хранителни изложения. Те ще се проведат в периода 8 и 10 ноември. Този празник събира български и международни производители на качествена храна, за да демонстрират съвременните технологии за производство и да запознаят посетителите с автентичния вкус. Сред организаторите са и Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите в отделение Булпек тази година.
Свързахме се с Марияна Кукушева, която разказа повече за вълнуващото събитие, какво можем да очакваме от хлебопроизводителите и къде можем да ги намерим на изложението. Председателят на НБСХС отговори на най-вълнуващите бранша въпроси и обобщи картината на съвременното българско хлебопроизводство.
Какви иновации и модерни технологии в производството на хляб ще бъдат представени на предстоящото изложение?
Иновациите при нас се движат с по-бавни темпове и понякога остават трудно забележими за потребителите, но те са в посока подобряване на вкуса. При хлебопроизводството са застъпени различни вкусове от гурме културата, както и традиционни български вкусове. Ще видите хлябове, които имат привкуса на някогашните такива, печени и приготвени директно в пещта на домашното огнище, но всъщност те са плод на модерни и високи технологии. Ще се срещнете с хлябове, които съдържат букет от зърна, които имат голямо количество на ръж, на билки също. Заради свойствата си хлябовете продължават и са трайно устойчиви на пазара, специфични за България, каквито са. Приготвят се основно от бяло и типово брашно, както и тъмно ръжено брашно. Така че ние не можем да избягаме от традициите там. Имаме иновации по отношение на формата, по отношение на обогатеното съдържание на хляба и най вече една тенденция, която трайно се настани на българския пазар – масово се работи с квас, а не директно с ползване на мая.
А понеже казахте, че този сектор се развива малко по-бавно, българският производител отговаря ли на съвременните изисквания в производството и какви са устойчивите практики, които вече са внедрени у нас?
Българският хлебопроизводител не просто отговаря на съвременните стандарти в хлебопроизводството. България е сериозен търговски партньор на европейските щандове, тоест ние сме износители на хляб в целия Европейски съюз. Предлагаме полу-изпечени хлябове, които там на място, в топлите точки на съответните търговски вериги и хипермаркети се доизпичат. Европейският потребител е възприел този вкус и българските хлябове се произвеждат упорито и за тях. Това се дължи освен на нашите усилия, на изключително прецизния избор на българската суровина, първичната българска суровина, която влагаме в хляба, а това е основно българската пшеница с нейните различни сортове.
А притесняват ли се българските производители от внасяне на чужди продукти например? Кои са най големите предизвикателства пред сектора в момента?
Нямаме особени притеснения по отношение на вноса, защото в търговските вериги има наличие на хлябове, произведени извън България. Те обаче имат една изключително висока трайност в рамките на 6 до 8 месеца, а българският потребител е доста информиран по отношение на трайността и знае, че тя обикновено е свързана с ползване на консерванти. Тоест хлябовете, произведени в европейски и други държави, различни от България, всъщност не са наша сериозна конкурентна ниша.
А как виждате развитието през следващите години на този сектор?
Хлебопроизводството се развива интензивно по отношение на хлябове със занаятчийски привкус, но това е световна тенденция. Освен това вече е ясно за всеки потребител не само в България, а в целия свят, че хлябът е основна храна, балансирана храна, необходима за организма. Потреблението на хляб в Европа и по света се покачва. В този смисъл хлебопроизводството е свързано с един от най-старите занаяти и ми се струва, че ще продължи да бъде основен бизнес в развитието на съвременната световна икономика.
А предвид, че в основата му стои човешката ръка, има ли в момента липса на работна ръка в този отрасъл, както в голяма част от секторите в момента?
Отдавна вече в основата на развитие на хлебопроизводството не е човешката ръка. Ние ползваме машини, ползваме роботи при производството на хляб. Съвременните технологии позволяват такова нещо. Нашите кадри са високо квалифицирани, технологично обучени. Факт е, че има недостиг на кадри в малките пекарни, където трудът е основно ръчен. И в по-малките предприятия. Това е така заради спецификата на труда, която се полага основно нощем, а готовата продукция се реализира денем. Но тъй като фонд „Работна заплата“ при нас представлява около 50% от стойността на един продукт, се опитваме и плащаме добри заплати. Успяваме да намерим кадри. Въпросът с кадрите не е само проблемен въпрос за нашия бизнес. Това е проблемен въпрос за всички бизнеси не само в България, а в целия свят.
В даден момент ще успее ли да компенсира машината от тази липса?
Категорично! Няма сериозен бизнес, който да остане зависим единствено и само от нагласата на човешкия фактор. Това е съвременната икономика в Европа и в света.
Успява ли Браншовата организация на хлебарите и сладкарите да защити интереса на производителите и от каква институционална подкрепа имате нужда?
Благодаря Ви за въпроса! Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите е една от по-тежките теренни организации, представляващи малкия и среден бизнес в България. Няма голям хлебопроизводител по европейските стандарти. Ние защитаваме и инициираме всякакви идеи, свързани с развитие на хлебопроизводството. Мисля, че успяваме. Знаете, че хляба и брашното от близо две години са с нулева данъчна съставка. Това е изцяло социална мярка, която е в полза на потребителя, но която социална мярка при нас изигра съществено значение, тоест ликвидира сивия сектор.
Сега вече нямаме цена на хляба. Създаде се и цена на хляба без ДДС. Всички цени на всички видове хляб, произведени от всички хлебопроизводители, се движат и се реализират без ДДС. И тъй като то е 20%. Сами разбирате, че това позволява хлябът да задържа дълго време цената си и да спестява реални пари от джоба на българския потребител. Мисля, че животът на организацията е интензивен и той ще продължи да бъде такъв, защото браншовите организации са призвани освен да защитават интересите на своите членове, и да не променят посоката за развитие на бранша. А посоката е все по иновативни и все по близо до потребителите чрез вкусовите качества и чрез здравословния характер, какъвто имат нашите асортименти.
Може да намерите българските производители на хляб в зала 3 – „Залата на успеха“. Заповядайте, за да се докоснете до вкуса на традициите!
