През 1956 г. Бенджамин Блум – психолог от Чикагския университет публикува таксономия за целите на обучението. В нея той разглежда познавателната дейност като процес, състоящ се от различни мисловни степени. Всяка следваща степен се основава на предишната и съответно е по-висша от нея.
Например запомнянето на факти, независимо колко важни са те, е най-ниското стъпало в обучението. Обратно – креативността, развитието на собствено мислене, мнение и възгледи би трябвало да е целта на всяко обучение.
Би трябвало… но българската образователна система определено е леко прашасала.
Стои на един и същи “социалистически” рафт в продължение на десетилетия и макар да се обновява в същността си остава все същата.
Безумен поток от знания непрекъснато залива учениците, без възможност да дишат дори за секунда.
Учителите в опитите си да “спасят” давещата се креативност на обучаващите се издъхват напълно. Взискателната програма, спусната от министерството, не им помага особено много в тази борба.
Резултатът?
Деца, смачкани от тежестта на системата, която носят в раниците си.
Преподаватели, изгубили всякаква искра и превърнали се от будители в спящи сенки, промъкващи се из дълбоките трапове на образователните наредби.
В живота все пак нищо не е само черно или бяло – напоследък се забелязва тенденция за промяна.
Въвеждането на STEM е именно израз на този стремеж българското образование да не толкова закъсняло за срещата с педагогиката на бъдещето.
STEM – защо и как?
Иновациите стават все по-осезаема част от ежедневието ни. Благодарение на развитието на изкуствения интелект светът ни потенциално се намира на прага на дигитална трансформация.
Въпросните промени, логично засилват нуждата от повече специалисти в сферата на инженерството,програмирането, технологиите и т.н.
Следователно STEM отговаря на необходимостта от нови кадри.
STEM е „съкращение от дисциплините наука, технологии,инженерство и математика, преподавани и прилагани или в традиционен и специфичен за дисциплината начин, или чрез мултидисциплинарен, взаимосвързан и интегративен подход. И двата подхода са насочени към резултатите и имат за цел да решат предизвикателства от реалния свят.“ (Siekmann, 2016)
С други думи – програмата насърчава засиленото изучаване на изброените предмети, за да са способни обучаващите се да са в крак с технологическия напредък както в работата си, така и в личен план.
Обръща се сериозно внимание на междудисциплинарните връзки, като идеята е много близка до тази на Блум – ученикът трябва не само да възпроизвежда набор от факти, но и да ги разбира, осъзнава и въз основа на тях да гради собствено мнение.
Най-висшата форма на мислене е творчеството, а педагогиката на STEM се стреми да го насърчава. За това свидетелстват използваните от нея подходи:
- Изследователски : научаване чрез експерименти (учене чрез откриване).
Експериментите могат да са практически опити или компютърно генерирани модели.
- Проектно-базиран: Поставяне на обучаемия в ситуация да реши реален проблем (участие в учебен проект). Решаване на практико приложни задачи, показващи мястото и ролята на знанията и уменията.
- Игрови (геймификация на обучението): учене чрез игра и преживяване. Необходимо е учебната задача да се преформулира в игрова задача. Развиване на интереса, емоциите и познавателната активност на обучаемите.
В този смисъл STEM е силно практически насочено обучение, засягащо актуални теми и даващо на учениците добра основа от знания и умения за бъдеща реализация.
Педагогиката на бъдещето в контекста на българската образователна система
Министерството на образованието се опитва да изчисти поне част от праха върху “социалистическия” рафт от 2020 г., когато започва Национална програма за „Изграждане на училищна STEM среда“.
Стойността на проекта възлиза на 20 млн.лв., а по думи на Красимир Вълчев – бивш министър на образованието, за тази първа година са финансирани общо 150 училища.
Друг проект, част от Националния план за възстановяване и устойчивост, насочен към модернизирането на системата е “STEM центрове и иновации в образованието”.По него са планирани инвестиции на стойност 576 млн.лв., с които да се надгради спомената вече национална програма.
Освен върху изграждането на центрове и оптимизирана среда, новият проект ще се съсредоточи и върху обучението на учители, която да прилагат правилно STEM.
Всички тези отпуснати средства ще осигурят възможност на ученици и учители да дишат, да изплуват от дъното на безполезното, остаряло знание и да открият света на бъдещето, чакащ ги на повърхността.
А в него трябва да мислят.
Не като колектив (както досадно ни натяква онова старото образование, покрито с прах), а като добре образовани, разумни, информирани личности.
Ако образованието най-накрая преодолее прехода и спре да оформя младите умове под калъп, техните цветове ще избухнат по-ярки от всякога, за да оцветят бъдещето с надежда.