Закъсняваме ли с Плана за възстановяване и устойчивост?
Правителството прави отчаяни стъпки да навакса, за да получи плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост
На фона на икономическата нестабилност и вътрешнополитическите кризи България продължава да изостава в изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Европейската комисия (ЕК) вече предупреди, че страната ни може да загуби милиони евро, ако не ускори приемането на ключови реформи.
През ноември 2023 г. предварителен доклад на ЕК посочи, че България е сред държавите с най-голям риск да не получи следващите траншове от предвидените 5,7 млрд. евро. Към момента страната е усвоила само 1,37 млрд. евро, а вторият транш от 653 млн. евро е замразен.
Защо има забавяне?
Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов призна, че България е „критично закъсняла“ с изпълнението на плана. Основната причина е политическата нестабилност, довела до липса на законодателна инициатива. В последните две години Народното събрание така и не прие няколко ключови закона, без които страната няма как да получи следващите плащания.
Сред основните законодателни пропуски са:
- Законът за личния фалит;
- Законът за лицата, подаващи сигнали за нередности;
- Промените в антикорупционното законодателство;
- Пътната карта за климатична неутралност;
- Либерализацията на електроенергийния пазар;
- Реформи в обществените поръчки.
Забавянето поставя под въпрос не само следващите траншове, но и вече отпуснатите средства. Според експерта от Института за пазарна икономика Петър Ганев има риск ЕК да наложи финансови корекции, което би означавало дори връщане на част от получените средства.
Какви са последствията?
Ако България не изпълни поетите ангажименти, страната може да загуби между 266 млн. и 1 млрд. евро. Това ще доведе до спиране на редица инфраструктурни проекти, включително развитието на оптични интернет мрежи в труднодостъпни региони, зелени инвестиции и реформи в съдебната система.
Друг съществен риск е загубата на доверие в Брюксел, което може да окаже влияние върху бъдещи европейски фондове. За разлика от други страни, които временно са замразявали плащания, България все още не е показала конкретни стъпки за ускоряване на реформите.
Какво следва?
България има шест месеца да приеме нужните законодателни промени, за да намали щетите. В противен случай, страната рискува да остане без европейско финансиране, а проектите по ПВУ ще трябва да се финансират от държавния бюджет.
Според икономиста Атанас Пеканов, проблемът не е в сроковете, а в липсата на политическа воля. „Нашият проблем не е колко плащане може да вкараме в една година, а че просто не можем да напреднем по това, което сме поели като ангажименти“, коментира той.
България все още има шанс да навакса забавянето, но за това е необходимо политиците да проявят решителност и да приемат нужните реформи. В противен случай, страната рискува да загуби милиарди евро, което ще има сериозни последици върху икономиката и социалната политика. Европейските средства са от ключово значение за модернизацията на страната, но без адекватни действия, България може да остане сред големите губещи от възстановителния план на ЕС.
