„Омнибус“ променя правилата за защита на човешките права и околната среда
Новите промени в „Омнибус“ засягат защитата на човешките права и околната среда.
Миналата седмица Европейската комисия представи дългоочаквания пакет „Омнибус“. Той се рекламира като облекчение за компаниите по отношение на докладването. Експерти обаче виждат в него сериозна дерегулация, особено що се отнася до надлежната проверка. Според тях промените ще доведат до правна несигурност, по-слаба защита на засегнатите хора и околната среда, както и негативни последици за самите бизнеси и инвеститори, които очакваха по-ясни и уеднаквени регулации.
Основните притеснения се свързват със значително отслабване на задълженията за надлежна проверка, ограничаването им само до преките доставчици (Tier 1) и премахването на важни механизми за гражданска отговорност. Намаляват се изискванията за ангажираност със заинтересованите страни – ключов аспект за ефективна надлежна проверка. Освен това се премахват задължителните климатични планове.
Директивата за дължима грижа се основава на международни стандарти – Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Насоките на ОИСР за отговорно бизнес поведение. Те изискват надлежната проверка да обхваща цялата верига на стойността и да се базира на ефективен ангажимент със заинтересованите страни.
Основни промени в CSDDD
1. Отслабване на задълженията за надлежна проверка
CSDDD в настоящата си форма: Компаниите са длъжни да извършват надлежна проверка по цялата верига на стойността. Това включва и подизпълнителите в най-рисковите зони. Те трябва ежегодно да оценяват ефективността на своите политики и да ги адаптират при нужда. Възможно е дори прекратяване на взаимоотношения с партньори при установени нарушения.
CSDDD при „Омнибус“: Ограничават се задълженията за проверка само до директните партньори. Премахва се изискването за прекратяване на взаимоотношения при нарушения. Оценката на политиките ще се извършва веднъж на 5 години, което намалява възможността за бърза реакция. Това увеличава риска от тежки инциденти, като катастрофата в „Рана Плаза“ през 2013 г., при която загинаха хиляди работници.
2. Достъп до правосъдие: по-малка корпоративна отговорност
CSDDD в настоящата си форма: Жертвите на корпоративни злоупотреби имат достъп до правосъдие. Компаниите носят гражданска отговорност, ако не са изпълнили задълженията си за надлежна проверка и са нанесли вреди. Този принцип е заложен в международното право.
CSDDD при „Омнибус“: Премахва се задължението за държавите членки да осигурят механизъм за гражданска отговорност. Ограничава се възможността за представителни искове. Съкращават се сроковете за съдебни дела. Това затруднява търсенето на справедливост и намалява отговорността на компаниите. Без санкции директивата може да остане без реален ефект.
3. Климатичните ангажименти: от реални мерки към формалности
CSDDD в настоящата си форма: Компаниите са задължени да приемат и прилагат климатични планове. Те подлежат на мониторинг, а при неспазване се предвиждат санкции. Това стимулира бизнеса да намалява въглеродния си отпечатък.
CSDDD при „Омнибус“: Изискването за прилагане на климатични планове се премахва. Те се превръщат в символични документи без реално въздействие. Това насърчава „greenwashing“, като позволява на компаниите да продължат с обичайния си бизнес модел. В резултат най-уязвимите общности ще понесат най-тежките последици от климатичните промени.
Европейският парламент ще реши дали да приеме тези промени или да ги преразгледа. Въпросът е дали ще се отчете, че те не подобряват процеса на надлежна проверка, а единствено намаляват разходите на бизнеса. Дори икономисти и инвеститори могат да се запитат дали несигурността в регулациите няма да доведе до по-високи дългосрочни разходи и рискове. Най-силно засегнати ще бъдат хората и природата, тъй като тяхната защита вече не е приоритет.
Източник: КРИБ
