Национален борд по водите: обещание за координация в държава на режим
Влак с експерти тръгва към Плевен. Не метафорично — инженери от МРРБ и „Български ВиК холдинг“ поемат на място, за да преброят течовете, да проверят клапите и да начертаят първите участъци за спешна подмяна. В същия ден в Народното събрание Комисията по околната среда и водите заседава извънредно. На екрана светват едно число и една карта — 260 868 души в 16 града и 283 села на воден режим. Политиците спорят дали има „криза“, но статистиката говори вместо тях.
След тричасови реплики и процедурни хватки мнозинството приема проекторешение на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС–Ново начало: в двуседмичен срок Министерският съвет трябва да създаде Национален борд по водите. Идеята е проста — обща маса за координация между министерствата, общините и банките, която да преведе страната през 2025 г. без нови бедствени карти. Ролята на борда е и превенция — системен график за ремонти, ясни приоритети и отчетност.
Самите министри не наричат ситуацията „критично безводие“. В доклад на екоминистерството се вижда, че язовирите за питейни нужди са с около 65% запълняемост. Но има друг, по-стар проблем: в цели региони подземните води са ниски, а загубите по мрежата са изключителни — до 70–80% в Плевен. Ако тръбите са пробити, и пълен язовир не помага.
Решението да заминат екипи на място е първа реална стъпка. Те ще търсят „критичните колена“ — участъците, които източват мрежата преди водата да стигне до хората. Паралелно в парламента се препират три проекторешения — на ПП–ДБ, на „Величие“ и на управляващото мнозинство. Прието е последното; другите два текста остават като сигнал какво още липсва: национален фонд за ВиК, единен орган за управление на водните ресурси, ясни правила при суши.
Плевен е символ, но не е изключение. Виновните са познати: намалени валежи, нерегламентирано ползване и най-вече амортизирана мрежа. Загубите в някои градове са толкова високи, че дори увеличеният дебит от довеждащите водопроводи се „изпарява“ по трасето. Накратко: имаме вода, но нямаме тръби. И точно тук новият борд ще бъде изпитан — не по прессъобщенията, а по метри подменени тръби, нови сондажи и обективни срокове.
В по-широк план кризата разказва и друга история — за проекти, започвани и недовършвани, за стратегии без финали и за хронична липса на координация. Ако Бордът по водите работи като „център за управление на полета“, той може да превърне политическата воля в технически график: кои участъци се ремонтират първо, какъв е финансовият микс (бюджет, европейски програми, банков ресурс), как се измерва резултатът. И — най-важното — как информираме хората, когато се налагат временни режими, без да ги оставяме в тъмното.
