
Кола, задвижвана вместо с гориво, с олио – опит за употреба на “боклука”
Дали обаче идеята отговаря на ресурсите?
Три модела на Toyota Motor Corp. обикалят из САЩ на чудотворна “възобновяема бензинова смес” вместо познатото до сега традиционно гориво. Пробната обиколка е направена с цел да се докаже, че този вариант на разхищение е по-добър от електромобилите, задвижвани на батерии. Изкопаемите горива съставляват по-малко от половината от сместа и тя е с повече от 40% по-малко въглеродно-интензивна от конвенционалния бензин, според Chevron.
Това не е просто маркетинг. Компанията харчи 3,15 милиарда долара миналата година за придобиването на Renewable Energy Group Inc. или REG, водещ производител на биодизел.
Звучи лесно и полезно да превърнем захари и растителни масла, които ще намерите в кухненския си шкаф, в биогорива с цел рециклиране. Соевите зърна или захарната тръстика, които се използват за задвижване на превозни средства, не се използват за изхранване на хората, а с глобалния пазар на селскостопанска продукция това означава, че автомобилите се захранват с непрепработвани материали и рециклируеми и по-скоро се черпи от хранителните запаси. Все още има райони по света, които търпят проблема с глада и това не би било ефективно. От почти нищо през 90-те години на миналия век, преди да влезе настоящият кръг от мандати за смесване на бензин, сега горивото представлява по-голям дял от селскостопанската продукция на САЩ, отколкото храната за домашна консумация.
Отпадъчните продукти, които се насочват към депото или пречиствателната станция, осигуряват изход.
Вместо да се събират мазнини в канализацията на града, милионите литри използвано олио за готвене, изхвърляно от ресторанти и домашни кухни, могат да бъдат превърнати в поток от приходи, превърнати в пътни горива в биорафинерии. Рудолф Дизел първоначално проектира двигателя, кръстен на него, да работи с растително масло. С някои незначителни химически промени, използваното олио за готвене, или UCO, може да се смеси безпроблемно с горивото, което излиза от бензиновата помпа.
Тази теория не е подплатена с действителен резерв
Според Bloomberg TV, светът произвежда малко повече от 200 милиона метрични тона (1 метричен тон = 1000 кг) растително масло всяка година. Но производството на петрол възлиза на близо 5 милиарда тона, така че всички маслодайни семена в света няма да могат да зареждат нашите превозни средства. Този запас би стигнал за не повече от седмица – две. Част от производството се използва за повторна консумация.
Най-оптимистичните прогнози не предвиждат глобалното предлагане на използваното олио за готвене да нарасне над 28 милиона тона годишно през 2030 г., достатъчно, за да измести около 0,5% от световното производство на изкопаем петрол. Топените животински мазнини вероятно добавят най-много 10 милиона тона към тази обща сума. Казано по друг начин: дори най-оптимистичните перспективи за UCO не биха направили толкова голяма разлика по отношение на емисиите, колкото, да речем, по-широкото приемане на двигатели, които се изключват на празен ход, дейност, която представлява около 1,6% от общите емисии на парникови газове в САЩ.
Има ли начини да се сдобием с повече отработени масла? Не много. Едно от предизвикателствата при доставката на използвани мазнини е, че те се доставят от безброй ресторанти, хранителни фабрики и домове, което затруднява събирането им в индустриален мащаб. Повишаването на цената чрез задължаване на доставчиците на гориво да добавят повече UCO може да осигури икономически стимул за събирачите на отпадъци да проследяват доставките, но също така е пълно с непредвидени последици.