Когато Балканите горят
Климатичната криза и човешкият фактор, които подават искрата на пожарите на Балканите – последствия за хората, природата и икономиката
В последните години огънят не е просто бедствие, а постоянно случващ се проблем на Балканите. Сухи треви, високи температури, човешка небрежност и отсъствие на дългосрочна превенция. Лятото се превръща в сезон на дим, евакуации, тревога. Това превръща пожарите не в изключение, а в сезонна закономерност.
Какви са всъщност причините за зачестяващите пожари? Според доклада на Световния фонд за природата “Анализ на ситуацията с горските пожари в България за 2025 г.”, статистиката посочва че 69% от пожарите се дължат на небрежност т.е. палене на стърнища, изхвърлени фасове, открит огън. 21% от тях на умишлени палежи, а едва 6% са причинени от природни явления като мълнии. Притеснителен е и фактът, че над 80% от огнищата започват извън горските територии – на земеделски площи или пасища, след което достигат до горите.
В изложение публикувано от германската новинарска агенция bne IntelliNews са посочени данни, които обобщават природните и материалните загуби на държавите от Балканския полуостров за 2024 и 2025 година. Изгорелите хектари за 2024 година на територията на нашата страна са над 17 000, което се равнява на парична загуба от 8,4 млн.лв.
В Северна Македония сборът от изгорелите 97 660 хектара е рекордният брой като това превръща опожарените територии в най-масовото за последното десетилетие. Пожари затварят пътища и стигат до международни гранични пунктове. В Сърбия избухват 620 пожара само в един ден през 2025 г. Наложено е извънредно положение, след което последва военна намеса. Албания получава помощ от Европейския съюз чрез Механизма за гражданска защита, поради това че са засегнати 49 189 хектара горска площ.
За топлите ни съседки със средиземноморски климат – Гърция и Турция – летният сезон на 2024 е претоварен от туристи. Под натиска на почиващите посетители от цял свят, за нещастие, избухват стотици пожари причинени от вятър и маслиновите гори, които се разпалват лесно. В Хърватска в края на юни 2025 година се налага масова евакуация на туристи в Сплит поради неконтролируем пожар.
Когато Балканите горят, те са като едно цяло. Без значение къде започва пламъкът, последствията засягат гражданите и на други държави, най-често заради това че отпускарският летен сезон е моментът, в който започват миграциите на туристи между близки държави за отпуск и релакс.
Какви са последствията от пожарите?
Горските пожари унищожават биоразнообразието на дъбови, борови гори, а в южните ни съседки маслиновите насаждения, разрушава се местообитанието на редки биологични видове. Нанесените щети върху земеделските култури, овощните дървета и личните насаждения на хората превръщат пожарите в психически товар за тях. Емоционалното възстановяване след загубата на земеделски култури и животни задълбочават тревожността в хората от повторно избухване на горски пожар.
Икономическите преки щети възлизат на над 28 млн. лв. за последното десетилетие в България. Косвените – десетки милиони лева годишно загуби в туризъм, реколта, селско стопанство.
Какви превантивни мерки могат да се вземат?
Въпреки мащабите на огнените бури, превенцията на Балканите е често некоординирана, подценявана или изостанала. В България отсъства навременно система за ранно предупреждение. Пожаронаблюдателните кули са едва 9 и то единствено в силно рисковите райони. Доброволните формирования са много, но с липса на финансиране. Наказанията за умишлени палежи са символични глоби.
Гърция третира палежите като престъпления с глоби до 3000 евро и ефективни присъди. В Турция се използват дронове, хеликоптери, камери и прогнози за тридневен риск.
Как реагира ЕС?
Европейският съюз реагира чрез Механизма за гражданска защита, чрез който се предоставят противопожарни самолети и експертна помощ. Албания, Гърция, България и други балкански страни вече ползват тези ресурси.
В статия на “Дойче Веле” от 31 юли 2024 озаглавена “Горски пожари: Каква помощ получава България от ЕС” е препубликуван доклад от “Аугсбург Алгемайне”, от който става ясно че Европейският съюз е предприел мерки – до 2030 година 12 самолета от брюкселската флота в шест от страните членки да бъдат на разположение директно за ЕС. Разходите за това възлизат на 600 милиона евро като това отново е по-малка сума, отколкото отделената на годишна база за потушаване на пожарите.
Пожарът в Пазарджик не е само местен инцидент. Той е признак на по-голяма трудност, пред която сме изправени. Слабите места, над които трябва да се работи са липсата на дългосрочна визия, нефинансираните структури за превенция и недостатъчната готовност за реакция в извънредни ситуации. С огъня не може да се преговаря. Целта е щетите да бъдат сведени до минимум. Необходима е смяна на парадигмата – от гасене на пожарите към тяхното предотвратяване. WWF България предлага конкретни мерки: системи за ранно предупреждение, образователни кампании, защита на стари гори и по-добър контрол върху земеделските практики. Европейският опит също сочи, че е възможно.
