Единен воден орган е приоритетен срещу безводието
Създаването на воден орган е ключов акцент в борбата с безводието
Създаването на единен орган за управление на водите е най-важната тема. Това заяви председателят на временната парламентарна комисия за безводието Младен Шишков (ГЕРБ-СДС). По думите му, идеята е получила широка подкрепа по време на заседанията на комисията.
По-рано тази седмица, доц. д-р инж. Галя Бърдарска от Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“ заяви пред БТА, че България има достатъчно водни ресурси. Според нея е наложителна спешна промяна в модела на управление. Данни на Евростат за 2022 г. показват, че индексът на експлоатация на водите е едва 1,2%. НСИ потвърждава липсата на воден стрес и за 2023 г.
Шишков представи предложенията на своята парламентарна група. Те ще бъдат включени в доклада на комисията, заедно с предложенията на други групи. Документът ще съдържа препоръки към правителството и парламента за законодателни действия. Очаква се той да бъде окончателно приет на следващото заседание и докладван в пленарната зала.
Сред предложенията са изграждането на нови алтернативни водоизточници и приемането на нов Закон за ВиК. Предвижда се проектите за водоснабдяване да бъдат приоритизирани в инвестиционните програми на общините. Идеята на Националното сдружение на общините за създаване на Национален фонд за подобряване на ВиК инфраструктурата също получи подкрепа. Този фонд ще бъде по модела на програмата за енергийна ефективност и ще е насочен изцяло към ВиК мрежата. Кметовете ще могат да кандидатстват с водни проекти по бъдещата програма.
Обсъжда се и ефективно използване на водните ресурси в Дунавските низини, които са хидравлично свързани с река Дунав. Предлагат се също изграждането на нови мониторингови пунктове, рехабилитация на съществуващи, както и повишаване на ефективността на мониторинга и контрола върху водовземането и потреблението на вода.
Друго важно предложение е за законодателни промени, с които да се ограничи сечта в санитарно-хранителните зони. Вече е внесен и законопроект в тази насока. Предвижда се също създаването на Национален регистър на всички питейни водоизточници, включително кладенци и каптажи, изградени със средства на населението. Предлага се да се промени моделът за възлагане на поддръжката на речните корита. Важна част от мерките е и изготвянето на оценка на риска на хвостохранилищата и на ключовите язовири, с възможност за моделиране на сеизмични въздействия по съвременни норми. Налага се също по-строг мониторинг върху дейността на водноелектрическите централи и гарантиране на минималния допустим отток, съгласно Закона за водите.
Богдан Богданов (ПП-ДБ) подчерта, че е важно препоръките в доклада да бъдат с конкретни срокове и, където е възможно, да се приемат като решения на Народното събрание. Според него мерките трябва да се съсредоточат върху три направления. Първо – опазване и подобряване на състоянието на повърхностните и подземните водни тела. Второ – устойчиво и дългосрочно водоснабдяване за населението и бизнеса в условия на климатични промени. И трето – повишаване на ефективността в управлението на водните ресурси от всички отговорни институции – ВиК дружества, асоциации, общини и Българския ВиК холдинг. Той изрази и подкрепа за идеята за единен воден орган.
Айтен Сабри (ДПС – Ново начало) също акцентира върху необходимостта от краткосрочни и дългосрочни мерки, както и подобрена координация между институциите. Според нея докладът трябва да има реално приложение за преодоляване на безводието.
Владимир Георгиев (БСП – „Обединена левица“) подкрепи създаването на единен орган за управление на водите и настоя в бюджета за следващата година да бъде включена специална програма за ВиК сектора. Галин Дурев от същата група предложи към доклада да бъде добавено приложение с конкретни приоритетни проекти, които да бъдат реализирани през следващите години.
Александър Вълчев („Има такъв народ“) заяви, че причините за безводието се свеждат до две – недостиг и ниско качество на вода в близост до населените места, както и неефективното използване на наличния ресурс. Според него е важно да се опазват водоизточниците, да се използва разумно добитата вода, да се намалят загубите, да се подмени остарялата инфраструктура, както и да се изграждат допълнителни ВиК системи с точно измерване на доставените и потребени количества.
Драгомир Петров (ИТН) допълни, че дори и сега Министерството на околната среда и водите управлява централно водния ресурс. Според него проблемите са предимно управленски, експертни или свързани с координацията. Поради това той не смята, че е полезно всички водни структури от различни министерства да бъдат обединявани под една администрация.
Димчо Димчев („Възраждане“) подчерта необходимостта от целенасочени инвестиции във ВиК сектора. Според него изграждането на пътна инфраструктура без подмяна на водопроводите предварително е неефективно. Той настоя за отделяне на фиксиран процент от инвестициите за ВиК проекти и създаване на самостоятелна програма, фокусирана единствено върху този сектор.
