Екосанкции в Швеция и предупреждение за България

Гьотеборг стана пионер в устойчивото финансиране, но дори и той се сблъсква с глоба заради пропуск в зелената си трансформация — предупреждение, което отеква и в България на фона на предстоящи екосанкции от ЕС.

Глобите за неизпълнени екологични цели вече не са далечна заплаха, а конкретна реалност — дори за държави с утвърден „зелен“ имидж. Пример за това е шведският град Гьотеборг, който през 2022 г. стана първата местна власт в света, поела така наречения „заем, свързан с устойчивост“ (Sustainability-Linked Loan, или SLL). Това иновативно финансиране обвързва кредитирането със задължителни годишни екологични и социални цели, като постигането им носи лихвени облекчения, а провалът – финансови санкции.

През 2024 г. обаче Гьотеборг не изпълни поставената си цел за преминаване изцяло към възобновяема енергия за отопление и това доведе до глоба от 150 000 шведски крони. Въпреки това градът успя да компенсира донякъде чрез изпълнение на други цели – като подобрение на социалната среда и енергийната ефективност на обществените сгради.

Фредрик Блок, портфолио мениджър в градската управа, подчертава, че целите умишлено са поставени високо, за да ангажират цялата администрация и да се стимулира прогрес. „Не го правим заради парите. Правим го, за да покажем важната работа на града и напредъка всяка година“, казва той.

Но случаят на Гьотеборг е не просто пример за амбициозност — той е предупредителен сигнал за страни като България, където се очакват тежки санкции от ЕС за неизпълнение на зелени ангажименти.

Министърът на енергетиката Жечо Станков вече алармира, че България е заплашена от дневна глоба от 9000 евро, ако не въведе навреме новите европейски изисквания по Закона за енергията от възобновяеми източници. Европейската комисия е стартирала наказателни процедури срещу почти всички страни членки, но в нашия случай последиците могат да бъдат сериозни. България бърза с приемането на законодателни текстове, които да предотвратят тези санкции.

Паралелно с това страната се сблъсква и с предизвикателства по отношение на бъдещето на въглищната централа „Контур Глобал“, за която се търси нов оператор поради намеренията на настоящите собственици да се ориентират към „зелени облигации“ – финансова практика, сходна с концепцията на SLL.

Макар и на различни етапи от зеления преход, Швеция и България са свързани от един и същ въпрос: как да съчетаят устойчивост, социална справедливост и икономическа стабилност. Докато Гьотеборг получава критики за прекалено фокусиране върху екологията за сметка на социалните проблеми в бедните квартали, в България предизвикателството е дори още по-фундаментално – как да се навакса изоставането, преди санкциите да станат реалност.

И ако напредничави градове като Гьотеборг могат да си позволят да „плащат за уроците си“, то за България цената на закъснението може да бъде твърде висока – не само в евро, но и в доверие и възможности за бъдещо устойчиво финансиране.