CBAM влиза в сила през 2026 г.: Българските вносители на енергоемки стоки са изправени пред нови правила

От 1 януари 2026 г. влизат в сила нови европейски изисквания, които могат коренно да променят начина, по който българските компании внасят енергоемки стоки от страни извън ЕС. Става дума за Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM) – регулация, създадена с една ясна цел: да уеднакви условията за конкуренция между европейските производители и чуждестранните доставчици, като накара и двата лагера да плащат за въглеродния отпечатък на своите продукти.

Досега CBAM беше в т.нар. преходен период, в който вносителите само подаваха доклади за въглеродните емисии, без финансови задължения. От началото на 2026 г. обаче картината се променя. За да продължат да внасят определени стоки – цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород – компаниите ще трябва да притежават статут на „Одобрен декларатор“. Без него вносът просто ще бъде блокиран.

Какво означава „Одобрен декларатор“?

Това е официална регистрация в CBAM регистъра на ЕС, която позволява на фирмата да внася обхванатите от механизма стоки. За България компетентният орган е Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Кандидатстването започва още през 2025 г. чрез новия Authorisation Management Module в CBAM регистъра, а ИАОС ще бъде институцията, която разглежда заявленията и одобрява компаниите.

Какви задължения идват с новия статут?

Вносителите ще трябва да декларират колко CO₂ е отделен при производството на всяка пратка и как е изчислено това количество. На база тези данни те ще закупуват CBAM сертификати, като цената им ще се определя всяка седмица от Европейската комисия и ще е обвързана с пазара на въглеродни квоти (EU ETS). Ако вносителят може да докаже, че в страната на произход вече е платена „въглеродна такса“, тази сума ще се приспада.

Кои стоки са най-засегнати в България?

Освен основния списък от CBAM – цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород – анализ на българския внос от трети страни показва, че следните 10 продуктови категории ще бъдат най-пряко засегнати:

1. Стоманени изделия – горещо и студено валцувана стомана, ламарини, профили.
2. Алуминиеви продукти – суров алуминий, листове, профили.
3. Торове на основата на азот и амоняк.
4. Цимент – основно от Турция и Северна Македония.
5. Чугун и феросплави – внос от Украйна и Грузия.
6. Водород и синтетични газове.
7. Електроенергия – при внос от държави извън ЕС.
8. Алуминиеви полуфабрикати – фолиа, тръби, части за машиностроенето.
9. Стоманени тръби и фитинги – за строителство и инфраструктура.
10. Алуминиеви сплави за автомобилната и авиационната индустрия.

За тези категории навременната подготовка и кандидатстване за статут „Одобрен декларатор“ ще бъде критична, за да се избегне спиране на доставките.

Кой е засегнат и кой е изключен?

Новите правила засягат всички дружества, които внасят обхванатите стоки от трети страни. Изключение прави само вносът от държави, които вече участват в Европейската схема за търговия с емисии или са свързани с нея – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, както и някои специфични територии като Бюзинген, Хелголанд, Ливиньо, Сеута и Мелиля.

Какво трябва да направят българските фирми още през 2025?

1. Проверка на продуктовия обхват – дали стоките, които внасят, попадат в списъка на CBAM.
2. Подготовка на данни за въглеродния отпечатък – в тясно сътрудничество с доставчиците извън ЕС.
3. Регистрация в CBAM регистъра и кандидатстване за статут „Одобрен декларатор“ чрез ИАОС.
4. Финансово планиране за закупуване на CBAM сертификати от 2026 г.

Защо това е важно за България?

CBAM не е просто нова административна процедура – той е инструмент, който ще влияе пряко върху цените, веригите на доставки и конкурентоспособността на редица български индустрии. Компаниите, които се подготвят навреме, ще могат да минимизират финансовия ефект и да използват механизма като стимул за по-чисто производство и стратегически партньорства с нисковъглеродни доставчици.

А за онези, които подценят промяната, 1 януари 2026 г. може да се окаже дата, на която границите се затварят – не заради митата, а заради въглеродния отпечатък.