Българските зеленчуци от символ на изобилието до статистика за спад
Преди две десетилетия България бе сред емблематичните производители на домати и чушки в Европа зеленчуци, които често свързвахме с българската трапеза и с името на страната ни навън. Днес обаче данните на „Евростат разкриват тревожна тенденция: за двадесет години сме намалили наполовина производството на зеленчуци, които някога бяха наша гордост. През 2024 г. страната ни е произвела малко над половин милион тона зеленчуци точно два пъти по-малко от нивата преди двадесет години.
При доматите спадът е особено осезаем от 240 хил. тона в началото на века до едва 120 хил. тона. При чушките ситуацията е сходна: между 2004 и 2024 г. сме изгубили половината от капацитета си, а производството не е спирало да се свива. С 60% по-малко е и гроздето, което някога поддържаше традиционния винен сектор. Причините за този драматичен спад са добре познати на сектора административни тежести, хроничен недостиг на работна ръка и постоянен натиск от нелегален внос. В същото време Испания и Италия остават безспорни лидери в европейското зеленчукопроизводство с по над 13 14 млн. тона годишно. Франция, Полша и Нидерландия допълват челната петица, макар и с в пъти по-малки обеми.
При плодовете картината е сходна: Гърция заема място сред първите пет, докато България остава в средата на таблицата. И все пак, земеделието у нас не е изцяло белязано от упадък. България вече 15 години държи второ място в ЕС по производство на слънчоглед, с реколти между 1,5 и 2 млн. тона годишно. Страната е и сред лидерите при билките над 200 вида ароматни и лечебни растения се отглеждат у нас, като 90% от продукцията се изнася. Това ни нарежда сред водещите доставчици на билки за Европа и за света. Контрастът е ясен: докато част от традиционните ни култури губят позиции, други поддържат и дори укрепват мястото ни на картата на европейското земеделие. Големият въпрос е дали България ще успее да възроди зеленчуците, които някога ни правеха разпознаваеми на международния пазар, или ще оставим доматите и чушките да останат спомен от едно минало изобилие.
