Пожарите показаха слабостта на системата
Горските пожари не са бедствие, а провал.
През последния месец България беше обхваната от редица опустошителни горски пожари. Сценарият не беше неочакван – той бе предвиден от експерти, но липсата на навременни мерки доведе до сериозни щети върху природата, икономиката и биоразнообразието на страната.
Инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП, обобщава основните фактори, довели до настоящата критична ситуация.
Българската гора е трайно застаряла, което е предпоставка за натрупване на суха дървесина. 70-75% от българските гори са застаряващи, недълговечни и не се подмладяват своевременно. Добивът на дървесина е едва 42% от прираста, далеч под европейските нива.
Инфраструктурата е недостъпна. Горската пътна мрежа в България е около 6-7 линейни м/ха, докато в страни като Австрия тя достига 45-50 м/ха. Липсва и изпълнение на противопожарни дейности. Просеки, минерализовани ивици, водоеми, наблюдателни кули често остават само на хартия. В миналото са налагани погрешни рестрикции като ограничения за сеч в близост до населени места и земеделски територии извън законовата рамка.
Климатичните условия са друг съществен фактор. Дъждовната пролет и последвалите високи температури създадоха идеална среда за възникване и разпространение на пожари. Наблюдава се слаба превенция и липса на информираност. Няма целенасочени кампании към земеделски стопани и населението. Местните общности са пасивни. Липсва доброволческа активност в подпомагането на гасенето, но също и ефективни наказания за умишлени палежи. Остават неоползотворени ресурси. Форвардери, трактори и други машини за пожарогасене не се използват .
Щетите са мащабни и многопластови. Качествената дървесина, която би могла да създаде 10-20 пъти по-висок стойност при преработка, е унищожена. Това са съществени икономически загуби. Гората се връща с десетилетия назад. Възстановяването на пострадалите гори ще отнеме между 60 и 100 години. Нанесени са и множество екологични поражения . Унищожени са хумусният слой, биоразнообразието и естественият баланс. Загиват диви животни, нарушават се екосистеми и се засилват процеси като ерозия и свлачища. Изгорялата растителност допринася за климатичните промени и повишените емисии на въглероден диоксид .
Случаите на спекулации зачестяват – от обвинения срещу иглолистните гори до събиране на дарения без реален ефект. Част от обществения дебат е насочен към скъпа и неефективна авиационна техника, докато в реалност наземното гасене остава основен инструмент. Според инж. Петър Дишков: „У нас все още има експерти и знания. Горските служители разполагат с ефективни планове и опит, но обществото трябва да им позволи да работят. Нужна е реабилитация на активното стопанисване, а не политически популизъм.“
Пример за ефективно управление дава американската горска служба. Според нейния директор Томас Шулц, ключът е в активното управление на горите чрез добив на дървесина, механично прореждане и превенция.
„Без активното участие на горската индустрия управлението на горите и борбата с пожарите е невъзможна“ – подчертава Шулц.
Според Шулц е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха. „Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни. Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на ресурсите. Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно“, споделя той.
Поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси – подходящи видове сечи. И точно обратното на наложилото се напоследък мнение, по този начин не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на пожари и нападения от насекоми и гъбични заболявания. В България горското стопанство е с изцяло екологична насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. И не на последно място активното стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови работни места – според специалистите капацитетът е до 20 000 – 25 000, което е от изключителна важност за страната.
Време е обществото да осъзнае, че бъдещето на българските гори зависи от действията ни днес. Гората не е просто място за туризъм – тя е жив организъм, нуждаещ се от грижа, поддръжка и активно стопанисване. Ако искаме здрави гори и устойчиви села, трябва да работим съвместно – експерти, институции и общество.
източник снимка www.timberchamber.com
