Бюрокрация и недостатъчно финансиране спъват европейската чип индустрия

Девет държави от ЕС настояват за втори кръг субсидии и финансиране, за да реанимират амбициите на Европейския закон за чиповете от 2023 г.

Европейският закон за чиповете от 2023 г., който беше замислен като стратегически инструмент за намаляване на зависимостта на континента от азиатски и американски доставчици, се оказа изправен пред сериозни предизвикателства. Бюрократични пречки и ограничената реална финансова подкрепа от страна на властите възпрепятстват постигането на първоначално заложените цели, въпреки обещаните 43 милиарда евро публични и частни инвестиции.

Коалиция от девет страни-членки на Европейския съюз – Австрия, Белгия, Франция, Финландия, Германия, Италия, Полша, Испания и Холандия – призова за втори етап на субсидиране. Целта на тази нова инициатива е да се съживи европейската полупроводникова индустрия чрез по-целенасочена финансова подкрепа и премахване на бюрократични пречки.

Фокус върху стратегическите сегменти на производството

Холандският министър на икономиката Дирк Беляртс, един от основните поддръжници на новата инициатива, подчерта необходимостта от „по-фокусирана“ политика. Според него, вторият етап на програмата трябва да даде приоритет на ключови дейности като опаковане на чипове (chip packaging) и обработка на силициеви пластини с помощта на усъвършенствана литография — процеси, от които зависи производителността и ефективността на крайния продукт.

Беляртс също настоява за активно участие както на публичния, така и на частния сектор. Особено внимание трябва да се отдели на малките и средни предприятия (МСП), които досега имаха ограничен достъп до субсидии и инвестиции, въпреки че са източник на иновации и гъвкавост в индустрията.

Проблеми с инвестициите: примерът с Intel

Проблемите във финансирането вече водят до конкретни негативни последствия. Американският технологичен гигант Intel беше планирал изграждането на два мащабни завода в Германия, но поради неясни регулаторни рамки и несигурна финансова подкрепа, компанията временно замрази проекта. Това означава, че водещото производствено звено на Intel в Европа ще остане в Ирландия, където компанията вече има установена база и по-стабилни условия.

Този случай се разглежда като тревожен сигнал за целия сектор, тъй като загубата на такива инвестиции намалява шансовете на Европа да навакса изоставането си от Азия и САЩ в производството на полупроводници.

Не само големите корпорации, но и други участници в сектора на полупроводниците подготвят искания за допълнителна държавна помощ. Исканията варират от финансиране за изследвания и разработки до субсидии за производствени съоръжения и обучение на кадри. Според представители на индустрията, без подобен втори кръг на подкрепа, Европа рискува да остане маргинален играч на световния полупроводников пазар.

Втори шанс за амбициите на Европа

Европейският закон за чиповете трябваше да бъде повратна точка – стратегия, която да гарантира технологичен суверенитет и икономическа устойчивост на ЕС. Вместо това, първата му фаза показа, че добрите намерения не са достатъчни без ефективна реализация, адекватно финансиране и институционална координация.

Новата инициатива на деветте държави може да се окаже решаваща стъпка към изпълнение на тези амбиции, стига да бъде подкрепена с реални действия. Европа има техническия капацитет и експертен потенциал, но се нуждае от по-добре структурирана и целенасочена подкрепа, за да ги превърне в конкурентно предимство.