Заплахите за демокрацията от новите технологии – между свободата на изразяване и защитата на ценностната система
Кой и как разделя обществото в дигиталната ера и как да спрем неморалното използване на технологии?
На 5 декември 2024 г. в Дома на Европа в София се проведе панелна дискусия, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България, посветена на актуалната и наболяла тема за заплахите за демокрацията, породени от новите технологии. Под заглавието „Кой всява разделение?“, участници от различни професионални и политически среди обсъдиха как дигиталната трансформация влияе върху обществото, ценностите и демократичния процес.
Въпросите за ролята на новите технологии в радикализацията и противопоставянето в обществото бяха сред основните в дискусията. Панелистите анализираха как социалните мрежи и алгоритмите на платформите влияят върху формирането на мнение, разпространението на дезинформация и създаването на „медийни балони“. Експерти и политици подчертаха, че технологиите сами по себе си не са заплаха, но тяхното приложение, често движено от търговски интереси, създава предпоставки за манипулации.
Андрей Ковачев (ЕНП) подчерта, че сме свидетели на постоянна надпревара между технологиите и законодателството. Той подчерта необходимостта от регулации, които да създадат „демократичен щит“ срещу външни заплахи като дезинформационни кампании от страни като Русия, Китай и Иран.
Ивайло Вълчев (ЕКР) обърна внимание на трудностите при борбата с фалшивото съдържание в контекста на съвременната дигитална култура. Той отбеляза, че въпреки усилията за саморегулация от страна на платформите, инфлуенсърите и популистките послания лесно заобикалят контролните механизми.
Танер Кабилов (Обнови Европа) предупреди, че младите поколения са особено уязвими към манипулации поради лесното разпространение на провокативно и популистко съдържание. Според него дигиталната грамотност е ключов инструмент за противодействие на тези негативни явления.
Експертите Алексей Пампоров и Никола Тулечки изразиха притеснения относно негативното влияние на алгоритмите, които улесняват разпространението на съдържание с дезинформация и пропаганда, базирано на емоции като омраза, страх и отвращение. Според тях за справянето със заплахите за демокрацията трябва да се наблегне на началното ниво на образованието, където се формира ценностната система на обществото. Важен е и контролът върху спазването на регулациите, целящи да ограничават езика на омразата и нелегалното съдържание онлайн.
Демокрацията между регулацията и свободата
Една от основните теми беше как да се постигне баланс между защитата на демокрацията и гарантирането на свободата на изразяване. Панелистите се обединиха около тезата, че регулациите трябва да бъдат ясни, ефективни и адаптивни, без да ограничават основните права на гражданите. Въпросът за прозрачността на алгоритмите и отговорността на технологичните гиганти беше централен в дискусията.
Какво следва?
Сред предложените мерки за справяне със заплахите беше акцентът върху образованието и повишаването на цифровата грамотност. Според участниците, само информирано общество може да се противопостави на манипулациите и да използва технологиите за благото на демокрацията.
Тази панелна дискусия постави важни въпроси за бъдещето на обществото в дигиталната ера. Както подчертаха панелистите, защитата на демокрацията изисква колективни усилия от страна на законодателите, бизнеса и гражданите. Технологиите могат да бъдат както заплаха, така и възможност – въпросът е как ще изберем да ги използваме.
