Вторият вот — реална заплаха или парламентарен театър?
С нов опит за вот срещу кабинета „Желязков“, опозицията търси не само внимание, но и престиж преди евентуалния доклад за еврозоната
Вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ беше внесен официално в Народното събрание днес от коалицията „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“. Този път темата е корупция в управлението и липса на прозрачност в назначенията, обществените поръчки и регулаторната политика.
След първия неуспешен вот, когато само 54 депутати гласуваха „за“ от необходимите 121, настоящият опит изглежда повече като политически жест, отколкото като реална заплаха за управлението. Вносителите са наясно, че нямат мнозинство, но целта им е друга — да изострят общественото внимание и да се позиционират като алтернатива на статуквото.
Политическият пъзел остава непроменен
Вотът идва в чувствителен момент — преди очакваните през юни конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК, които ще определят дали България ще бъде допусната до еврозоната. Управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН, заедно с „ДПС-Ново начало“ и официалната формация около Ахмед Доган, вече заявиха, че до доклада няма да допуснат политическа дестабилизация.
Позицията на ПП-ДБ остава ключова: отказват да подкрепят правителството, но не участват във вотовете, за да не провалят стратегическия си приоритет — приемането на еврото. Това поведение им позволява да останат опозиция, но не и разрушители.
Вотът за корупция обединява опозиционни партии с различна идеология, но с обща нужда от медийна видимост и символна легитимност. От МЕЧ вече изразиха съмнение дали ще подкрепят бъдещи вотове, ако основният вносител – „Възраждане“ – не предлага аргументирана кампания.
В политическите кулоари се говори, че част от критиките към правителството идват не само заради корупционен натиск, а заради дълбоки напрежения около разпределението на властта във втория и третия ешелон, включително в регулаторите и държавните предприятия.
Вотът на недоверие няма да събори правителството, но е съществен сигнал за конфигурацията на политическите сили преди есенно-зимния политически сезон, когато вече няма да има геополитически оправдания за запазване на кабинет, ако общественото напрежение е високо.
Следващите месеци ще покажат дали управляващото мнозинство ще устои на ерозията отвътре и натиска отвън – и дали вотовете на недоверие ще продължат да бъдат само политически декларации или ще се превърнат в реален механизъм за пренареждане на властта.
