Вотът към кабинета „Желязков“ не мина, но тревогите остават
Вотът на недоверие към управляващата коалиция беше отхвърлен с широка подкрепа, но политическата архитектура на властта остава крехка и нестабилна преди ключовите месеци за еврозоната
Кабинетът „Желязков“ оцеля при първия вот на недоверие, и то по очакван начин – без съществени размествания в парламентарните редици, но с ясно очертани линии на зависимости, напрежения и предстоящи кризи.
Вотът бе иницииран от партия „Възраждане“ и подкрепен от МЕЧ и „Величие“ – три формации с общо 54 народни представители, при необходим минимум от 121 гласа за сваляне на правителството. „За“ гласуваха именно само тези партии, докато 150 депутати от ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, „ДПС-Доган“ и „Ново начало“ се обявиха „против“. Очаквано, „Продължаваме промяната – Демократична България“ не участваха във вота, спазвайки предварително обявената си позиция за „тактическо въздържание“ до публикуването на конвергентния доклад за еврозоната през юни.
Политика на компромиси или на удобни мнозинства?
Настоящата управленска конфигурация се крепи не на идейна близост, а на техническо мнозинство, в което политическите компромиси са превърнати в ежедневие. „Ново начало“ на Делян Пеевски, въпреки че не е формален коалиционен партньор, де факто осигурява кворума и ключови гласувания, включително назначения в регулаторни органи.
Показателно е, че част от новоизбраните фигури в регулаторите са свързвани именно с Пеевски, независимо че са предложени от управляващи формации. Оттук и ескалиращото напрежение между ГЕРБ и „ДПС-Доган“, които, макар все още да гласуват синхронно при решаващи вотове, запазват дистанция от някои назначения и политики.
Еврозоната – неутрална територия преди буря
Реалната причина вотът да се възприема по-скоро като ритуал, отколкото заплаха, се крие в политическия консенсус по темата за еврозоната. Почти всички парламентарни сили, с изключение на крайно популистките формации, възприемат постигането на конвергентните критерии като национален приоритет. В този смисъл, ПП-ДБ отказват да се превърнат в дестабилизиращ фактор до юни, но вече открито говорят за следващ вот, който ще бъде подготвен при ясно формулирани политически и икономически мотиви.
Вот заради вота?
Извън голямата аритметика, вота на недоверие породи и трески в самата опозиция. Лидерът на МЕЧ Радостин Василев публично критикува Възраждане за неподготвеност и популизъм, намеквайки, че бъдещите им съвместни действия ще зависят от реалната стойност на политическите предложения, а не от шумната им опаковка.
В същото време, МЕЧ обмисля самостоятелен вот по различна тема – но с по-структурирана аргументация и целенасочен политически натиск, което говори за амбиция да се позиционира като „тежка опозиционна фигура“, а не просто съюзник на антисистемни сили.
Вотът на недоверие към кабинета „Желязков“ не свали правителството, но освети реалната геометрия на парламентарната подкрепа, вътрешните напрежения и плаващата легитимност на управляващата формула. В краткосрочен план, стабилността на кабинета е гарантирана от общия интерес около темата за еврозоната. Но в дългосрочен – текущият модел на управление остава уязвим от недоволство, ерозия на доверие и вътрешнопартийни сблъсъци.
