
Вот на доверие или хаос? Парламентът пред изпитания
Процедури по кадрови избор на нови членове на регулаторни органи предизвикват напрежение в управляващата коалиция
Българският парламент отново се оказа в центъра на политическо напрежение, след като започнаха процедури по избор на нови членове на ключови независими институции. Въпреки че управляващите вече са подписали коалиционно споразумение, според което кадровите назначения следва да се извършват по стриктен график и с нови критерии за прозрачност, последните действия на парламентарните комисии изглежда влизат в разрез с този план.
В сряда парламентарната енергийна комисия прие процедурни правила за избор на нов председател и двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В четвъртък бюджетната комисия ще обсъди нови попълнения в Сметната палата и Фискалния съвет. Това обаче поражда редица въпроси, свързани с нарушения на договорените принципи за избор на регулаторни органи.
Несъответствия с коалиционното споразумение
Съгласно подписаното от ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ коалиционно споразумение, което е подкрепено и от ДПС, кадровите назначения трябва да се извършват по ясна хронограма. В документа е заложено, че в рамките на 30 дни от подписването на споразумението страните трябва да изготвят конкретен график за избор на контролни и регулаторни органи, като всички длъжности с изтекъл мандат трябва да бъдат попълнени в рамките на една година.
Този срок все още не е изтекъл, а и няма публична информация, че подобен график вече е изготвен и подписан. В същото време процедурите за КЕВР, Фискалния съвет и Сметната палата вече са в ход, макар че някои от тях не фигурират сред приоритетните органи в коалиционното споразумение. Приоритетните назначения трябваше да започнат от Висшия съдебен съвет, Инспектората към ВСС, Омбудсмана и Комисията за противодействие на корупцията.
Освен това коалиционното споразумение предвижда въвеждането на методика за надграждане на парламентарната практика по избор на членове на органите, които се избират от Народното събрание. В частност, е предвидена отделна проверка за интегритет преди стандартното разглеждане на професионалните качества на кандидатите. Тази мярка обаче липсва в приетите от енергийната комисия процедурни правила, а сроковете за номинации остават същите като досега.
Кадровият хаос в КЕВР
Сагата около избора на нов председател на КЕВР е поредният епизод от политическия хаос в регулаторната сфера. Настоящият председател Иван Иванов е на поста от 2015 г., а мандатът му изтече още през 2020 г. През 2022 г. парламентът избра Станислав Тодоров за нов председател, но Конституционният съд анулира решението заради промени в правилата по време на самата процедура. В резултат Иванов бе принуден да остане начело на комисията, въпреки че многократно призова да му бъде избран наследник.
Сега управляващите се опитват да стартират нова процедура по добре познатата стара схема. По думите на председателя на енергийната комисия Делян Добрев, „от десет години ги избираме по този начин“. Това породи недоволство сред представителите на „Продължаваме промяната – Демократична България“, които изразиха опасения, че правилата са предложени в последния момент и не гарантират необходимата прозрачност.
Спорове около Сметната палата
Ситуацията с ръководството на Сметната палата също създава напрежение. Настоящият председател Димитър Главчев, който се върна на поста след служебния си премиерски мандат, трябва да предложи нови заместник-председатели. Но според „Демократична България“ той самият е в потенциален конфликт на интереси, тъй като като бивш служебен премиер не би трябвало да може да заема подобна контролна длъжност.
Този въпрос се усложнява още повече от правните неясноти около предишните решения на институцията. Конституционният съд вече е отменил актове, подписани от временно изпълняващата длъжността председател Горица Грънчарова – Кожарева, което поставя под въпрос и бъдещите решения на Главчев, ако се окаже в несъвместимост с изискванията на закона.
Какво следва?
Предстои парламентът да продължи обсъжданията по попълването на състава на КЕВР, Сметната палата и Фискалния съвет. Въпросът е дали тези процедури ще продължат по начина, по който бяха инициирани – без нови механизми за прозрачност и в разрез с коалиционното споразумение, или ще последва преразглеждане на правилата.
Това е поредният тест за стабилността на управляващата коалиция. Ако тя не намери начин да следва договорените принципи, кадровите назначения ще продължат да бъдат източник на политическо напрежение, а независимите институции – заложници на политическата игра.