
Симеон Дянков: „Бюджетният дефицит ще надхвърли 3%“
Финансовата стабилност на България под въпрос за 2025 г. с бюджетния дефицит
„Ситуацията с бюджета е доста напрегната. Моята прогноза е, че в бюджет 2025 ние няма да успеем да влезем в дефицитите, дори и с 3% дефицит. Смятам, че ще е по-голям от 3%“, заяви бившият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков в интервю за БНТ.
По негови думи, настоящият бюджетен дефицит се движи между 5% и 6%. За да влезе България в Маастрихтските критерии, този дефицит трябва да бъде намален наполовина, което според Дянков е невъзможно.
„Това според мен е невъзможно. Защо е невъзможно? Защото забелязвате, че всичките идеи идват от увеличаване на приходите, а не от намаляване на разходи“, коментира икономистът.
Възможни мерки и рискове
Бившият финансов министър изрази надежда да не се прибягва до идеята за „данъчна амнистия“, като подчерта, че тя не би била ефективно решение в настоящата ситуация.
„Тази идея се надявам, че няма да я видим за пореден път в този бюджет. Не виждам начин смислено, дори и със стъкмистика, да стигнем до заветните 3%“, заяви той.
Дълговата необходимост
Дянков подчерта, че правителството неминуемо ще има нужда от нов дълг, като според неговите прогнози той ще възлиза на около 15 милиарда лева за годината. Въпреки това, според него, този дълг няма да бъде достатъчен, тъй като ще служи само за покриване на дефицита, а не за реални икономически реформи.
„От нов дълг ще се нуждае неминуемо това правителство. И то много сериозен дълг – някъде около 15 милиарда за годината. Но това няма да е достатъчно, защото дългът само финансира дефицит“, коментира той.
Политически предложения
Според Дянков, „Демократична България“ са единствените, които дават смислени идеи в настоящата бюджетна криза. Той не уточни конкретни мерки, но подчерта, че необходимите реформи изискват не само повишаване на приходите, но и драстично намаляване на разходите.
Фискалната ситуация в България за 2025 г. остава предизвикателна, като прогнозите на експерти като Симеон Дянков показват трудности при постигането на бюджетна стабилност в рамките на 3% дефицит. Въпросът за управлението на разходите и нуждата от нов дълг ще остане в центъра на финансовите и политическите дебати през следващите месеци.