Първият вот на недоверие към кабинета „Желязков“
В условия на политическа поляризация и нестабилно мнозинство, гласуването на вота срещу кабинета днес ще покаже колко устойчив е настоящият управленски формат
На 3 април 2025 г. в 13:45 ч., Народното събрание гласува първия вот на недоверие срещу кабинета „Желязков“, внесен от опозиционната партия „Възраждане“, с подкрепата на МЕЧ и формацията „Величие“. Искането за вот бе мотивирано с обвинения към правителството в „системен провал във външната политика“ и „подчиняване на националния интерес на външни геополитически влияния“.
Макар вотът да няма реален шанс да мине поради аритметиката в парламента, той се разглежда като първи стрес тест за техническото мнозинство, върху което стъпва правителството, съставено от ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, с парламентарна подкрепа от ДПС-ДПС (АПС) по ключови гласувания.
Какво стои зад вота?
Инициаторите на вота акцентираха върху „липсата на ясна позиция по въпроса с Украйна“, забавените действия по линия на енергийната сигурност и липсата на напредък в преговорите с ЕС по Зелената сделка. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обвини правителството, че действа „в интерес на чужди посолства“ и загърбва българските икономически интереси.
Представители на кабинета отхвърлиха обвиненията като „популизъм без съдържание“. Министърът на външните работи заяви в парламента, че „България има проевропейски и прозападен курс, който няма да бъде жертван за сметка на геополитическа нестабилност и опортюнизъм“.
Пукнатини в мнозинството?
Макар управляващите да разполагат с достатъчно гласове, отсъствията от пленарната зала и вътрешни колебания в ИТН и БСП създават усещане за нестабилност на подкрепата. Според парламентарни източници, поне петима депутати от управляващата коалиция са заявили резерви към последните назначения в секторите на сигурността и енергетиката.
Липсата на ясна политическа визия и „управление ден за ден“ са сред критиките дори от формации, които гласуват доверие на правителството. Показателно е, че от ДПС-ДПС (АПС), въпреки че ще подкрепят кабинета днес, официално не излязоха с политическо становище след началото на вота — ход, който се тълкува като запазване на дистанция в случай на ново разместване на силите.
Системен симптом или епизодична атака?
Политолозите разглеждат днешния вот не толкова като реална заплаха за правителството, а като индикатор за устойчивостта на модела, по който функционира настоящото мнозинство. Според Добромир Живков от „Маркет Линкс“, доверието в кабинета все още е „сравнително високо“ за българските стандарти — 27% — но подкрепата се крепи основно на гласоподавателите на трите коалиционни партии, без широка обществена легитимност.
Вотът на недоверие към кабинета „Желязков“ е първата сериозна проверка на политическата издържливост на управляващата формула. Дори да бъде отхвърлен, той оставя след себе си важни въпроси за дългосрочната устойчивост, капацитета за провеждане на реформи и способността на коалицията да остане единна в период на нарастващо външно и вътрешно напрежение.
