Публиките на България – как да говорим за Северна Македония?
Ключът към позицията на България е в ясното говорене пред всяка публика
По отношение на Република Северна Македония, България трябва внимателно да преценява пред кого говори. Това заяви журналистът Бойко Василев по време на лекцията „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“. Събитието се проведе в рамките на лекторията „Македония“ на Македонския научен институт в София.
Василев обясни, че има различни публики в Европа. Първата е свързана с Германия и страните около нея. Тази публика не иска да слуша за история. Според него беше грешка, че темата тръгна по време на германското председателство. Там не се говори за история – тя не се разбира, нито се приема. На тази публика трябва да се говори за нарушени права. Това е разказ, който може да бъде разбран.
Втората публика включва Франция, Испания и страни от френския блок. Те приемат, че има исторически проблем. По време на френското предложение експерти установиха, че конфликтът не е измислица. Проблемът е реален и трябва да се реши.

Има и трета важна публика – страните от бивша Югославия, включително Словения и Хърватия, които вече са в ЕС. Четвъртата публика са Чехия и Словакия. Техните мисии играят роля в славянския свят.
„Не можем да обясняваме на хора, които не познават историята, чий е Гоце Делчев“, заяви Василев. Той подчерта, че трябва да говорим за политическия проблем между София и Скопие. България първа призна тогавашната Македония – това е история на протегната ръка.
Но на тази ръка не се отговаря. С редки изключения – като ранния Зоран Заев и Любчо Георгиевски – реакцията е или мълчание, или отблъскване. Най-често се чува: „Не е сега моментът“.
Последният едностранен жест от България, според него, е помощта за Преспанското споразумение. Ако тогава страната бе действала прагматично, щеше да се договори с Гърция, член на ЕС и НАТО, и да реши проблема рационално. Вместо това, България подаде ръка от братска позиция.
Влизането в ЕС означава първо вътрешна промяна. Северна Македония трябва да започне дебат със самата себе си. Но обществото там трябва да бъде убедено, че към България трябва да има уважение – поне такова, каквото България неведнъж е показвала.
Според Василев има две заблуди. В Скопие вярват, че с натиск могат да променят Преговорната рамка и България ще отстъпи. Това няма как да стане. В София пък някои смятат, че всичко е решено и Брюксел ще защити българската позиция. Това също е грешка. Въпросът е изцяло в ръцете на България.
Ако България оттегли изискването българите да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония, ще се намери дипломатически начин Скопие да започне преговори, предупреди Василев.Накрая, председателят на Народното събрание Наталия Киселова потвърди позицията: „Поддържаме тезата решенията за разширяване на ЕС да се вземат с единодушие“.