Правителството наля 5.5 млрд. лв. в ББР и БЕХ
В ден, в който публичният дневен ред не подсказваше никакви изненади, Министерският съвет прие решение, което се нарежда сред най-мащабните финансови операции в новата история на страната. Кабинетът „Желязков“ увеличи капитала на Българската банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв. и на Българския енергиен холдинг (БЕХ) с още 1.5 млрд. лв. – общо 5.5 млрд. лв., финансирани със заемни средства, но извадени от официалното изчисление на бюджетния дефицит.
Решението бе прието без предварително обявяване в дневния ред, изпратен до медиите ден по-рано – факт, който постави под въпрос прозрачността на управлението. Макар формално средствата да не утежняват дефицита, икономистите виждат в тях „квазидефицит“, който се изплаща от данъкоплатците чрез бързо растящия държавен дълг. Само за 2025 г. България вече е поела над 16 млрд. лв. нови заеми, а до края на годината сумата вероятно ще достигне лимита от 18.9 млрд. лв., превръщайки се в абсолютен рекорд.
Финансовият министър Теменужка Петкова оправда капиталовите инжекции с дългосрочни инвестиционни цели – от реиндустриализация на региони и изграждане на индустриални зони, през ВиК ремонти и зелена енергия, до финансиране на отбранителния сектор. Петкова изрази увереност, че в резултат ще нараснат и приходите от дивиденти на ББР към бюджета, въпреки че по закон банката е ограничена да отпуска кредити до 5 млн. лв. и основната ѝ мисия е подкрепа на малкия и среден бизнес.
В енергийния сектор министър Жечо Станков защити решението с аргумента, че БЕХ се нуждае от значителен ресурс за предстоящи мегапроекти – изграждането на нови помпено-акумулиращи мощности, ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“, поддръжка на действащите реактори на АЕЦ „Козлодуй“ и строителството на два нови с реакторите AP1000 на „Уестингхаус“. „България ще бъде първата държава в Европа с такива реактори,“ подчерта Станков. Според него общата сметка за тези инвестиции ще надхвърли 15 млрд. лв.
Въпреки обещанията за прозрачност и уверенията, че средствата ще останат по сметката на Министерството на финансите в БНБ, решението повдига сериозни въпроси. Фискалният съвет вече предупреди, че въпреки „триковете“ за ограничаване на дефицита до 3%, реалната „дупка“ може да се доближи до 6%.
Така България се оказва в ситуация, в която най-големите капиталови инжекции в държавни дружества се случват паралелно с исторически ръст на дълга. За бизнеса това означава потенциал за ускорени инвестиции в инфраструктура, енергетика и индустрия, но за бюджета – бъдещи задължения, които ще тежат на следващите поколения.
