Омбудсманът на гражданите или на партиите?

Изборът на нов омбудсман поставя въпроси за политическата зависимост от партиите и реалните приоритети зад кандидатурите

Българският парламент се подготвя да избере нов национален омбудсман — фигура, която по Конституция трябва да бъде защитник на гражданите, но често попада под обстрела на критики заради своята партийна обвързаност.

След изтичането на мандата на Диана Ковачева, политическите сили издигнаха различни кандидати, чиято професионална и политическа биография вече създаде контраст между реалната обществена мисия на поста и партийните очаквания за влияние.

Кои са основните кандидати?

Според потвърдена информация до момента, в надпреварата се включват:

• Антоанета Христова – политически психолог, издигната с подкрепата на управляващата коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН. Христова залага на институционален подход и интеграция между омбудсмана и социалната политика. Противниците ѝ обаче я определят като близка до властта и недостатъчно критична към управленските дефекти.
  
• Николай Хаджигенов – адвокат и бивш депутат от „Изправи се БГ!“. Издигнат от по-малки парламентарни групи и подкрепен неофициално от ПП-ДБ. Залага на остър език и активизъм, фокусиран върху съдебната реформа, полицейското насилие и свободата на словото.
  
• Димитрина Попова – юрист с дългогодишна кариера в областта на административното право, издигната от граждански организации. Силно застъпва тезата за омбудсман без партийна биография, което печели симпатии сред НПО сектора, но ѝ липсва парламентарна подкрепа.
  

Разлом между мандат и механизъм

Постът на омбудсмана не е формално част от изпълнителната власт, но влияе силно върху законодателния процес чрез правото на сезиране на Конституционния съд и задължителните годишни доклади до Народното събрание. Затова изборът често се използва като политически сигнал за контрол над гражданския дискурс.

Случаят напомня на полемиките около избора на Мая Манолова през 2015 г. и Диана Ковачева през 2019 г., когато омбудсманът влезе в конфликт с институциите по теми като ЧСИ, цените на енергията и социалната политика. Днес обаче контекстът е различен – общественото доверие към институциите е рекордно ниско, а всяко партийно назначение в независим пост бързо поражда напрежение.

Какви политики предлагат кандидатите?

Кандидатите се различават не само в биографията си, но и в приоритетите, които залагат:

• Христова обещава по-тясно сътрудничество с Министерството на труда и социалната политика за защита на уязвими групи и възрастни хора.
  
• Хаджигенов иска разширяване на правомощията на омбудсмана в случаи на институционално бездействие, особено спрямо МВР, прокуратурата и администрацията.
  
• Попова настоява за създаване на национална платформа за граждански сигнали, която да дава публичност на казусите, вместо те да се „администрират тихо“.
  

Гласуването в пленарна зала се очаква до средата на април. Според източници в парламента, ГЕРБ и БСП са склонни да подкрепят Христова, докато ПП-ДБ се колебаят между Хаджигенов и евентуална собствена кандидатура. От „Възраждане“ и МЕЧ са критични към всички предложени имена, като твърдят, че нито един от кандидатите не изразява „волята на суверена“.

Поуката?

Ако омбудсманът бъде възприеман като удължение на партиен мандат, вместо като глас на обществото, доверието към институцията ще продължи да ерозира. А в момент, в който политическата поляризация и социалното напрежение са високи, необходимостта от независим защитник на правата става по-силна от всякога.