Оставката на Кирил Петков събуди политически реакции

Докато Борисов се шегува, „Да, България“ говори за отговорност, а вътре в ПП напусканията покрай и след Петков продължиха

Оставката на Кирил Петков разлюля не само върха на „Продължаваме промяната“, но и целия политически пейзаж в България. Обявена в извънреден брифинг с категоричното поемане на отговорност за „провал в номинациите в София“, тя бе посрещната с политически сарказъм, съюзническа подкрепа и вътрешнопартийно напрежение.

Борисов: „Осветената сглобка“ и „липсата“ на Петков

Най-колоритен коментар дойде от Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ, чиято реторика често варира между политическа пресметливост и хумористичен фолклор, не пропусна да отбележи символизма около „сглобката“: „Стояхме в църквата – аз, той и Асен. Попът четеше Евангелието, все едно се сгодявахме“. И с присъщата си ирония заключи: „Ама липсва ми, много ми липсва“. Въпреки шегата, Борисов отправи и сериозен сигнал. Според него случилото се не е добре за демокрацията, защото разочарова избирателите и подкопава доверието в новите партии.

„Да, България“: Отговорността е първата стъпка

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев оцени оставката на Петков като „разумно и отговорно действие“, подчертавайки, че ПП-ДБ няма да се разпадне „за кефа на Борисов и Пеевски“. По думите му, коалицията остава стабилна, а кризата трябва да бъде използвана за възстановяване на доверието.

Вътрешните критики обаче започнаха да се натрупват. Общинският съветник Димитър Шалъфов разкритикува не само забавената реакция на Петков, но и липсата на солидарност от страна на останалите членове на Изпълнителния съвет. „Ако са доблестни, ще си подадат и те оставките“, настоя Шалъфов, намеквайки за вътрешно знание за нередности още в началото на седмицата.

Ерозия отвътре – напускания и съмнения

Тежестта на скандала не закъсня да даде своите организационни отражения. Георги Клисурски, активен член на ПП обяви напускането си с думите: „разочарован и омерзен“. Така, ден след Петков, партията губи още един кадър – показателно за нарастващото напрежение и съмненията в моралната интегритет на ръководството.

Поводът за цялата буря – предполагаемият запис между кмета на „Люлин“ Георги Тодоров и арестувания зам.-кмет Никола Барбутов, който разкрива схема за „дарения“ в замяна на обществени поръчки. Записът, макар и непотвърден по автентичност, постави ПП в класическа криза на легитимност, при това в собствената им символна територия – Столична община.

Въпросът, който остава

Дали оставката на Петков ще бъде катарзис или просто жест на самозащита, предстои да видим. Засега политическият сюжет се развива в три линии – публично поемане на вина, вътрешна фрагментация и външно наблюдение, оцветено с доза злорадство. Единственото сигурно е, че с оттеглянето на Кирил Петков, „нулевата толерантност към корупцията“ ще трябва да бъде доказвана с повече от декларации. А доверието – възстановявано с дела, а не с символични ритуали.