Червените линии на Украйна за мир с Русия
Украйна поставя категорични условия за евентуално примирие с Русия, докато САЩ настояват за споразумение
Три години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, глобалната дипломация е във фаза на оживено напрежение. Докато Съединените щати се опитват да постигнат 30-дневно прекратяване на огъня, Киев очерта редица „червени линии“, които няма да премине, дори в името на временно примирие. Сигналът от украинска страна е ясен: мир да, но не на всяка цена.
В центъра на тези условия стоят четири неделими принципа – нито педя територия, връщане на отвлечените деца, освобождаване на незаконно задържаните цивилни и международни гаранции за сигурност.
Украйна е готова за мир, но не за капитулация
Украински официални източници подчертават, че позицията на страната не е твърдоглава, а разумна. Те заявяват ясно: „Наистина сме готови да сключим мир, но се нуждаем от дълготраен, устойчив мир, не от кратко примирие“. Украйна настоява, че е направила своя ход – сега е ред на Русия. Но недоверието към Кремъл е дълбоко.
Президентът Володимир Зеленски представи план, който отразява както волята на народа, така и отговорността на лидерството: спиране на огъня може да има, но не и с цената на легитимиране на окупацията или на забрава за хилядите пострадали. Всяко примирие, което не включва конкретни гаранции, според Киев, ще бъде просто „пауза преди нова атака“.
Четирите червени линии, които Киев няма да премине
1. Без териториални отстъпки
Въпреки желанието на Владимир Путин да включи напълно анексираните региони Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие в състава на Русия, Украйна остава непоколебима. Подобна сделка е невъзможна – всяко допълнително предаване на земя би било не просто политическа, а морална капитулация. Украинските източници твърдят, че замразяване на бойната линия може да се обмисли временно, но „никакви допълнителни отстъпки не са на масата“.
2. Връщане на отвлечените украински деца
Един от най-емоционално натоварените аспекти на конфликта е отвличането на над 20 000 украински деца, които според Киев са изведени от окупираните територии и подложени на системна „русификация“. Това се счита за военнопрестъпна практика, определена от Украйна като опит за геноцид. Всяко примирие, в което не е предвидено тяхното завръщане, е неприемливо.
3. Освобождаване на незаконно задържани цивилни
Около 8 000 цивилни украинци са задържани в руски затвори, според Центъра за граждански свободи. Те не са военнопленници, а заложници – задържани без право на защита, често подложени на изтезания. Според украинските НПО и държавата, тяхното незабавно освобождаване трябва да е предварително условие, не резултат от дълги преговори.
4. Международни гаранции за сигурност
Евентуално споразумение трябва да включва ясни механизми за международно наблюдение и реакция при нарушаване от страна на Русия. Украйна настоява, че повече не може да разчита само на „добра воля“ или „джентълменски споразумения“. Исканията включват реални ангажименти от страна на международни партньори, включително възможност за военна и политическа реакция при провал на примирието.
Путин и „нюансите“ на примирието
В отговор на американските предложения, руският президент Владимир Путин изрази условна подкрепа, но не пропусна да наблегне на необходимостта от „нюанси“ и „премахване на първопричините за конфликта“. Украйна обаче тълкува тези изказвания като опит за протакане и преформулиране на войната в удобни за Москва рамки.
Съветникът на Зеленски, Михайло Подоляк, нарече предложенията на Кремъл „замаскирано желание за продължаване на войната“, като обвини Москва, че се стреми да спре украинската мобилизация и доставка на въоръжение, докато самата тя запазва способността си за атака.
Вашингтон, под ново ръководство и с активна роля на антуража на Доналд Тръмп, се опитва да тласне преговорите напред. Държавният секретар Марко Рубио намекна, че Украйна може да бъде подложена на натиск за териториални отстъпки. Това предизвика остра реакция в Киев, където се подчертава, че всяко примирие, което легитимира агресията, е предателство към украинския народ и международното право.
Групата на Г-7 също се включи с предупреждение към Москва: ако Русия не приеме предложеното прекратяване на огъня, тя ще бъде изправена пред нови, по-сурови санкции.
Докато дипломацията търси изход, Украйна настоява, че справедливият мир включва памет, истина и отчетност. Отвлечените деца, незаконно задържаните цивилни, окупираните територии и заличените идентичности – това са реални човешки истории, които не могат да бъдат пренебрегнати в името на удобен политически компромис.
Киев ясно заявява, че ако Русия не покаже готовност за истински мир, светът трябва да види това не като провал на дипломацията, а като пореден опит за измама.
Днешна Украйна не е тази от 2022 г. – тя е нация, която е оцеляла, мобилизирала се и изградена върху нова решимост. За Киев, примирието трябва да бъде началото на края на войната, а не временен комфорт за агресора. За световната общност това е момент на избор – дали ще подкрепи справедливостта или ще предпочете геополитически покой за сметка на правдата.
Украйна няма да предаде децата си. Нито земята си. Нито правото си на бъдеще.
