
Бюджетният дефицит и еврозоната
Какво означава бюджетната дупка от 18 млрд. лв. за бъдещето на България и еврозоната?
България отново се намира на кръстопът по отношение на своите публични финанси и стремежа си към еврозоната. Правителството обяви, че бюджетът за 2025 г. ще бъде преработен, за да се адресира внезапно откритата дупка от 18 млрд. лв. – сума, която би довела до бюджетен дефицит от 9%. В същото време финансовото министерство уверява, че ще предложи нов бюджет с дефицит до 3%, за да изпълни критериите за еврозоната. Това поставя страната пред дилема: рязко ограничаване на разходите или дългосрочно отлагане на еврото.
Нов бюджет и дефицитът от 18 млрд. лв.
След като новото правителство встъпи в длъжност, коалиционният съвет реши да изтегли предложението за бюджет, изготвено от служебния кабинет, и да подготви изцяло нов вариант. В основата на този ход стои откритата бюджетна дупка, която според финансовия министър Теменужка Петкова е резултат от неразумно планирани разходи. Ако тази дупка не бъде запълнена, дефицитът ще надхвърли допустимите от ЕС 3% трикратно. Това би означавало автоматично влизане в процедура за прекомерен дефицит, което прави невъзможно приемането на еврото в близко бъдеще.
Стратегии за справяне с бюджетния дефицит
За да се постигне целта от 3% дефицит, правителството разполага с ограничени варианти. Сред възможните решения са:
- Намаляване на разходите – включително ограничаване на капиталовите инвестиции, замразяване на заплати и пенсии и орязване на социалните плащания.
- Повишаване на приходите – възможно е увеличение на някои данъци или въвеждане на нови налози.
- Фискална дисциплина и оптимизация на разходите – по-ефективно управление на държавните ресурси и предотвратяване на ненужни харчове.
Еврозоната и инфлацията
Докато България работи върху бюджетните си проблеми, данните от Евростат показват, че страната е на крачка от изпълнение на инфлационния критерий за влизане в еврозоната. Въпреки това, правителството отказа да изпрати искане за извънредна оценка от Европейската комисия. Този отказ породи слухове, че Брюксел не смята България за готова и би дала отрицателна оценка, ако бъде поискана такава.
Приемането на еврото остава приоритет, но евентуалната процедура за прекомерен дефицит ще направи това невъзможно за неопределен период. Дори без официална процедура, Европейската комисия ще следи внимателно бюджетната политика на страната и може да наложи допълнителни условия.
Какво означава процедурата за прекомерен дефицит?
Според европейските правила, всяка страна с бюджетен дефицит над 3% от БВП и държавен дълг над 60% от БВП подлежи на процедура за прекомерен дефицит. Въпреки че България има относително нисък дълг, бюджетният й дефицит я поставя в рискова ситуация.
Процедурата за свръхдефицит не само блокира пътя към еврото, но и дава на Европейската комисия инструментариум за контрол върху икономическите решения на страната. Потенциалните мерки, които могат да бъдат наложени, включват:
- Замразяване на държавните разходи;
- Препоръки за повишаване на данъците;
- Изискване за депозиране на безлихвен залог в ЕС;
- Ограничения върху държавното финансиране чрез облигации.
България и историческият опит с прекомерния дефицит
През 2010 г. България вече беше подложена на такава процедура, след като бюджетният й дефицит достигна 3.9% от БВП. В резултат на строгите мерки, включително замразяване на заплати и пенсии, страната възстанови бюджетната си дисциплина в рамките на две години. Оттогава до кандидатстването за влизане в чакалнята за еврото минаха още пет години.
Ако България отново влезе в процедура за свръхдефицит, това може да отложи приемането на еврото поне до 2027 г., а може би и по-дълго, в зависимост от успеха на корекционните мерки.
Въпросът за финансовата дисциплина и публичните разходи отново поставя на дневен ред политическата ориентация на управляващата коалиция. Традиционно, дясноцентристките правителства се стремят към ограничаване на държавните разходи, докато левите – към увеличаване на социалните плащания. В този контекст, изборът между затягане на коланите и продължаващо харчене ще разкрие истинската посока на настоящото управление.
Едно е сигурно – правителството няма да може да избегне трудните решения. Или ще се наложи да ограничи разходите и да приложи строги икономии, или ще трябва да се сбогува с еврозоната за години напред. Всяко от двете решения ще има дългосрочни последици за икономическото развитие на страната и за доверието на международните институции към българските публични финанси.