Новият държавен бюджет на кабинета „Желязков“

Дългоочакваният проект на Бюджет 2025 – има ли реална фискална дисциплина?

Правителството на кабинета „Желязков“ публикува посреднощ във вторник своята версия на проектобюджета за 2025 г. Очакванията бяха големи, но реалните промени спрямо предходния проект на служебния кабинет на Димитър Главчев изглеждат по-скоро козметични, отколкото структурни. Въпреки че новият финансов министър Теменужка Петкова е спазила формално обещанието за бюджетен дефицит от 3% от БВП и запазване на основните данъчни ставки, въпросът с огромния фискален дефицит остава нерешен.

Опит за съкращаване на разходите, но недостатъчно

Въпреки оценките, че дефицитът в държавните финанси за 2025 г. ще достигне около 18 млрд. лв. (8.3% от БВП), кабинетът „Желязков“ е намалил разходите само с 2.2 млрд. лв. – далеч от необходимите 12 млрд. лв., за да се постигне пълно спазване на критериите за еврозоната.

Разходите на държавата са намалени от 98.9 млрд. лв. (по бюджета на Главчев) на 96.7 млрд. лв. Това все още представлява огромен ръст от 18.6 млрд. лв. спрямо разходите през 2024 г., което поражда въпроси относно фискалната устойчивост на държавата.

Какво се променя в социалните разходи?

Една от най-чувствителните теми – пенсиите, също търпи промени. Разходите за тях са намалени с около 400 млн. лв., като се предвижда по-малко увеличение от 1 юли – с 5% вместо 8-9%, както предвиждаше т.нар. „швейцарско правило“. Очаква се обаче коалиционният натиск да доведе до корекции в тази посока, което ще увеличи бюджетния товар за следващите години.

Допълнителен разход е заложен за увеличение на пенсионната осигуровка – с 1 процентен пункт през 2027 г. и с още 2 пр. п. през 2028 г., като това повтаря модела, предложен от служебния кабинет.

Реалистични ли са приходните прогнози?

В новия проектобюджет са заложени 90.3 млрд. лв. приходи – с 2.2 млрд. лв. по-малко от тези в проекта „Главчев“. Въпреки това, това все още е ръст от 18.3 млрд. лв. спрямо реалните приходи за 2024 г., което поставя под въпрос реалистичността на тези прогнози. Специално при ДДС се очаква увеличение на постъпленията с над 6 млрд. лв. спрямо 2024 г., което изглежда трудно постижимо при реален годишен ръст от едва 1-2 млрд. лв. през последните години.

Допълнително, прогнозите за вноската от БНБ бяха коригирани до 550 млн. лв. вместо 1 млрд. лв., след като банката изрази опасения за възможно декапитализиране.

Данъчната политика – какво остава и какво се променя?

Данъчната политика остава почти непроменена – ДДС за ресторантьорския сектор остава 20%, както и за хляба и брашното. В същото време се предлага връщане на задължителната регистрация по ДДС при годишен оборот от 100 000 лв., вместо сегашните 166 000 лв., което би засегнало много малки бизнеси.

Какви са перспективите за следващите години?

Проектът на бюджета предвижда България да остане в режим на дефицити и натрупване на дългове поне до 2028 г., като „дупката“ в бюджета ще се свива бавно – до 2.2% от БВП през 2028 г.

Прогнозите за икономически растеж предвиждат ръст на БВП с 2.8% през 2025 г., 3% през 2026 г. и по 2% годишно след това. Инфлацията се очаква да бъде 2.4% през 2025 г., а след това да се стабилизира около 2%.

Максималният размер на държавния дълг в края на 2025 г. не трябва да надхвърля 59.8 млрд. лв., като новопоетите задължения се планират в рамките на 16.9 млрд. лв.

Проектът за Бюджет 2025, предложен от кабинета „Желязков“, се опитва да балансира между необходимостта от фискална дисциплина и политическите реалности. Въпреки усилията за съкращаване на разходите, бюджетът все още остава далеч от дългосрочно устойчив модел. Основните въпроси – реалистичността на приходните прогнози, динамиката на социалните разходи и перспективите за намаляване на дълга – остават отворени. В този контекст, предстоят напрегнати дебати в парламента, които ще покажат доколко правителството е готово за реални реформи или просто прави козметични промени.