Бюджет 2025 се гласува посреднощ. Среща ли одобрение?
След продължило над 22 часа заседание, парламентът прие държавния бюджет за 2025 г., съчетаващ сериозно увеличение на разходите със спорни мерки и остри политически спорове
След дълго и напрегнато заседание, продължило до ранните часове на петъчната нощ, депутатите в Народното събрание окончателно гласуваха държавния бюджет за 2025 година. С 145 гласа „за“, законопроектът премина второ четене, ознаменувайки края на една дълга и често бурна процедура. Обсъжданията около бюджета продължиха над 22 часа, изпълнени с взаимни обвинения, сарказъм и принудителни компромиси, които отразяват реалната политическа ситуация в страната.
Новият финансов план предвижда рекордни приходи в размер на 91 милиарда лева и разходи от 97 милиарда, като бюджетният дефицит е фиксиран на равнище от 3% от брутния вътрешен продукт – праг, който има критично значение за продължаването на процеса по присъединяване на България към еврозоната. Въпреки че дефицитът остава в рамките на допустимото, редица представители на опозицията изразиха съмнение относно способността на държавата да реализира планираните приходи, като акцентираха върху рисковете от несъбираемост и завишени разходи.
Един от акцентите в бюджета е значителното увеличение на възнагражденията в редица публични сектори. Минималната работна заплата ще нарасне до 1077 лева, а служителите в сектор „Сигурност“, включително в МВР, ще получат 50-процентно увеличение на заплатите. Причината е промяна във формулата, по която се изчислява тяхното възнаграждение – вече обвързана със средната работна заплата за страната. Учителските заплати също ще продължат да растат, достигайки 125% от средната брутна заплата, а за държавната администрация е предвидено увеличение от 5%.
Едно от най-обсъжданите предложения, включени в приетия бюджет, е идеята за създаване на държавна верига магазини. Тя бе внесена от Делян Пеевски, лидер на „ДПС – Ново начало“, и предвижда откриването на търговски обекти в помещенията на „Български пощи“. В тези магазини ще се продават основни хранителни продукти от български производители, при максимално допустима надценка от 10%. Аргументите на вносителя са, че тази мярка ще помогне както на потребителите чрез по-достъпни цени, така и на българското селско стопанство. Предложението обаче предизвика полярни реакции – от ентусиазирана подкрепа до скептицизъм относно икономическата логика и реалната възможност за функциониране на такава система в условията на пазарна икономика.
Сред допълнителните акценти в бюджета изпъкват:
- Планирано е емитиране на нов външен дълг, за да бъдат покрити част от предвидените разходи. Опозицията предупреждава, че подобна практика може да увеличи дълговото бреме и да натовари следващите поколения.
- Увеличават се капиталовите разходи, включително средствата за инфраструктурни проекти, макар че критиците алармират за липса на прозрачност и съмнения за завишени цени при обществените поръчки.
Общият тон на дебата около бюджета бе далеч от тържествен. Макар че партиите, подкрепящи правителството, признаха, че приетият закон не е идеален, те изразиха убеждението, че това е единственият възможен вариант в настоящата политическа и икономическа ситуация. Опозицията обаче бе далеч по-категорична в критиките си. Асен Василев от ПП–ДБ подчерта, че бюджетът показва „грижа за човека, а не за хората“, като по този начин прозрачно намекна за задкулисни интереси. Ивелин Михайлов от партия „Величие“ обърна внимание на корупционни практики, свързани с разходната част, като даде пример със завишени цени в проект за ВиК инфраструктура, където тръби с реална стойност от 34 лева били отчетени за над 470.
В типичния си колоритен стил, Любен Дилов – син от ГЕРБ описа бюджета като „триъгълно одеяло – както и да го сучем, винаги някъде ни е студено“. А Цончо Ганев от „Възраждане“ обобщи дебата с риторично остро мнение, наричайки приетия закон „бюджет на лъжата от коалицията на лъжата“.
Въпреки напрежението и острите изказвания, накрая бе постигнато гласуване, което отразява по-скоро необходимостта от приемане на какъвто и да е бюджет, отколкото увереност в неговата ефективност. Истината е, че в условията на политическа нестабилност и обществено недоволство, държавният бюджет за 2025 година се превърна в още едно поле за сблъсък между визии, интереси и реалности. Документът беше приет, но усещането за несигурност и временност остава – както в парламента, така и сред обществото.
Остава отворен въпросът дали този бюджет ще издържи на икономическите и политическите предизвикателства на годината или ще се окаже поредната временна конструкция, която ще трябва да бъде преразглеждана още преди годината да е преполовена.
