Правосъдие в България – пътят към реформа и независимост
Разговор с адвокат Петромир Кънчев за проблемите, предизвикателствата и възможностите за реформа в съдебната система
Българската съдебна система е един от най-дискутираните и проблемни сектори в държавното управление. Влиянието на политическите сили, липсата на независимост в прокуратурата и бавните съдебни процедури подкопават доверието на обществото в правосъдието. В епизод 25 на подкаста „Бизнес лупа: България“ адвокат Петромир Кънчев, дългогодишен правозащитник и част от инициативата „Правосъдие за всеки“, споделя своите виждания за основните пречки пред реформата и възможните решения.
Пречките пред правосъдието и нуждата от реформа
Адвокат Кънчев ясно очертава няколко основни проблема, които блокират развитието на правосъдната система в България. Според него прокуратурата в страната не е независима, което е една от основните причини за липсата на справедливост. Главният прокурор разполага с твърде големи правомощия и няма ефективен механизъм за контрол над действията му. Това създава възможност за политическо влияние, а редица знакови дела остават нерешени или завършват с резултати, които подкопават доверието на обществото.
Друг значителен проблем е бавният ход на съдебните процедури. Хиляди дела се точат с години, а в някои случаи правосъдието просто не достига до хората, които го търсят. Кънчев обръща внимание на сложността на съдебната система, където дори очевидни казуси преминават през дълги и тромави процедури. Това води до загуба на обществено доверие и демотивира гражданите да търсят своите права.
Знакови случаи и тяхното влияние върху общественото мнение
Разговорът в подкаста засяга и някои от най-коментираните съдебни случаи в последните години, които ясно илюстрират проблемите в системата. Един от тях е трагичната гибел на журналиста Милен Цветков, която предизвика вълна от обществено възмущение. Въпреки че извършителят на катастрофата беше задържан, случаят разкри огромни пропуски в наказателната политика, особено когато става въпрос за рецидивисти и опасни шофьори.
Друг пример е казусът на Десислава Иванчева, бившата кметица на „Младост“, която бе осъдена за корупция след дълъг и оспорван процес. Според Кънчев случаят показва как правосъдието може да бъде използвано за политически цели, като се набляга повече на зрелищните арести, отколкото на реални доказателства и справедлив процес.
Тези случаи не са изолирани – те са симптоми на една по-дълбока криза в правосъдната система. Вместо бързи и ефективни наказания за тежки престъпления, наблюдаваме бавни и често манипулирани съдебни процедури, които оставят впечатлението, че справедливостта е привилегия за малцина.
Как България може да постигне независима съдебна система?
Според Кънчев, решението минава през дълбока реформа на съдебната власт. Един от най-важните елементи е ограничаването на правомощията на главния прокурор и въвеждането на ефективни механизми за неговия контрол. В момента той е практически недосегаем, което води до концентрация на власт и липса на отчетност.
Друг критичен аспект е процесът на назначаване на съдии и прокурори. В момента Висшият съдебен съвет (ВСС) е основният орган, който определя кадровата политика в съдебната система. Въпреки това, съставът му често е подложен на политически натиск. Според Кънчев трябва да има по-голямо участие на независими професионалисти и представители на гражданското общество, за да се ограничи възможността за външна намеса.
В разговора се прави и паралел с Румъния, която успя да постигне значителен напредък в борбата с корупцията чрез създаването на специализирана антикорупционна прокуратура (DNA). Това звено разследва дори високопоставени политици, а резултатите са видими – десетки осъдени министри и магистрати, както и засилено доверие в институциите. В България такъв модел би могъл да бъде ефективен, но за целта е нужна ясна политическа воля и обществена подкрепа.
Ролята на гражданите в съдебната реформа
В заключение, Кънчев подчертава, че реформата на съдебната система не може да бъде успешна без активното участие на гражданското общество. Организации като „Правосъдие за всеки“ продължават да оказват натиск върху институциите и да предлагат решения за подобряване на правосъдието. Но без широко обществено участие и настояване за реформа, всякакви промени рискуват да останат само на хартия.
България има възможност да направи важни стъпки към независима и ефективна съдебна система, но това изисква реални действия, а не просто декларации. В противен случай, ще продължим да бъдем свидетели на случаи като тези на Милен Цветков и Десислава Иванчева, които ни напомнят, че правосъдието у нас все още не е гарантирано за всички.
