ОИСР: Време е за реформа в ученическото оценяване
Първият цялостен анализ на българската система за оценка на ОИСР препоръчва отделяне на функциите на НВО и въвеждане на нов, справедлив прием в гимназиите
Българската система за оценяване в училище се нуждае от спешна и структурна промяна – това е основното послание в новия доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), озаглавен „Преглед на оценяването и оценката в образованието: България“. Документът, достъпен на български език с подкрепата на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, е първият цялостен независим анализ на практиките за оценяване у нас.
ОИСР посочва, че Националното външно оценяване (НВО) в настоящия си вид претоварва образователната система с прекалено много функции. То служи едновременно за мониторинг, индивидуална оценка и вход за гимназиите. Това създава напрежение у учениците и объркване относно ролята на оценяването, като в крайна сметка подкопава доверието в системата.
Сред ключовите проблеми, откроени в доклада, са прекомерният брой изпити (НВО в 4., 7. и 10. клас, ДЗИ в 12. клас, участие в международни изследвания като PISA и TIMSS), слабата валидност на резултатите и недостатъчното използване на събраните данни за подобряване на политиките. Въпреки стабилните оценки на зрелостните изпити, PISA 2022 отчита сериозен спад в уменията на българските ученици.
В новия си доклад ОИСР очертава няколко конкретни стъпки за реформа в българската система за оценяване. На първо място, се препоръчва Националното външно оценяване (НВО) да бъде освободено от ролята си на вход за гимназиите, като за целта бъде въведен отделен, специализиран приемен изпит. Това би позволило на НВО да се използва основно за мониторинг и обратна връзка, а не за класиране.
Организацията настоява и за цялостна промяна на механизма за прием след 7. клас – той трябва да бъде справедлив, прозрачен и ориентиран към индивидуалния потенциал на учениците. В тази връзка се предлага изместване на НВО от 7. в 6. клас, което ще намали напрежението и ще възстанови фокуса му върху оценка на знания, а не върху конкуренция. Необходима е и по-добра координация между различните изпити, така че резултатите да служат за реално подобрение на образователната политика, а не просто за формално отчитане.
„Ако се вслушаме в препоръките, ще бъдем една крачка по-близо до система, която осигурява достъп до качествено обучение, без страх и напрежение“, коментира д-р Нели Колева от „Заедно в час“. Анализът е базиран на консултации с над 700 участници – учители, ученици, родители и представители на институции.
