Юг срещу Север: неравенства в заетост и образование
Според ИПИ: задълбочаващо се неравенство между регионите, ниска добавена стойност и сериозни дефицити в средното образование оформят тревожната картина на пазара на труда.
Според новия доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Образование и заетост – индекс 2025“, регионалните различия в България остават сериозен и системен проблем. Докладът обхваща всички 265 общини в страната и анализира взаимодействието между образователната структура и пазара на труда, като поставя фокус върху три основни направления: дял на заетите с висше образование, заетост при младите хора и заетост при нискообразованото население.
Изводите са тревожни: икономическата активност в България е силно концентрирана в Южна България, докато Северна България продължава да изостава по почти всички индикатори. Само 5 от 28-те области са с по-висок от средния за страната дял на заети с висше образование – София (град), Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора. В останалите региони доминират нископлатени дейности с ограничена добавена стойност и ниски образователни изисквания.
ИПИ посочва, че дори в най-добре представящите се общини, като Столична, Стара Загора и Козлодуй, където заетите с висше образование са между 43 и 49% от всички работещи, това често се дължи на специфични фактори като концентрация на административни и енергийни дейности, а не на системни усилия за подобряване на човешкия капитал.
В противоположния край на класацията попадат над 70 общини, където под 15% от заетите имат висше образование. Повечето от тях са в Северозападна и Северна Централна България, включително общини като Бойница, Трекляно, Макреш и Ситово. В някои от тях заетостта на нискообразованото население достига критично ниски нива под 20%, което според ИПИ е сигнал за „трайно откъсване от пазара на труда“.
Докладът показва и сериозна слабост в системата на средното образование. Само в 14 общини в страната над 90% от учениците успяват да завършат 12-и клас. В 40 общини под 50% от учениците стигат до диплома за средно образование. Това е особено видимо в районите с висока концентрация на уязвими групи и слаба институционална подкрепа.
Индексът за образование и заетост на ИПИ показва, че само 13 общини в България имат много добро представяне – оценка над 4,5 по петобалната скала. Сред тях са Столична, Варна, Пловдив, Габрово, Стара Загора, Русе и Козлодуй. От друга страна, 76 общини са с оценка под 2, което говори за системна липса на адекватна образователна и трудова инфраструктура.
Младите хора също са силно засегнати. Само в 7 общини делът на заетите между 15 и 34 години надхвърля 70%. Повечето от тях са в динамични икономически зони или туристически региони, като Бургас, Варна, Созопол и Банско. В над 40 общини делът на младите заети е под 40%, като често това съвпада с региони на висока младежка миграция.
Една от най-острите критики в доклада е към неработещата връзка между образованието и пазара на труда. Секторите с висока заетост, като търговия, транспорт и преработваща промишленост не изискват висока квалификация, а в същото време има сериозен недостиг на кадри в области като здравеопазване, образование, ИТ и инженерни дейности.
ИПИ подчертава, че регионалната политика трябва да бъде преосмислена: вместо раздаване на средства „на калпак“, е нужно прицелено инвестиране в човешкия капитал, чрез подобряване на достъпа до качествено образование, професионално ориентиране и стимулиране на инвестиции в сектори с висока добавена стойност.
Докладът завършва с предупреждение: без дългосрочна стратегия за балансирано развитие и ефективна образователна реформа, България ще продължи да страда от регионални неравенства, демографски срив и все по-остър недостиг на квалифицирани кадри. Пазарът на труда вече не може да компенсира системните пропуски в образованието. Нужни са координирани усилия между местна власт, държавни институции и бизнес.
