България обмисля удължаване на основното образование
България е единствената страна в Европа, в която основното образование приключва след 7. Клас.
Министерството на образованието и науката (МОН) започна обществено обсъждане на възможностите за промяна в структурата на българското училищно образование, фокусирайки се върху удължаване на основното образование до 8. или 9. клас. Това стана ясно по време на организирана дискусия, на която водещи експерти и представители на МОН представиха сравнителни анализи на международни образователни модели и тенденции.
Проф. Николай Попов, преподавател по педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, представи изследване на образователните системи в 37 европейски държави. Анализът сочи, че България е единствената страна в Европа, в която основното образование приключва след 7. клас. Навсякъде другаде този етап завършва по-късно – най-често в 8., 9. или дори 10. клас. По думите на проф. Попов, ранната диференциация на учениците води до стрес, мотивационни проблеми и по-ниска ефективност на обучението.
„По-дългото основно образование води до по-добри образователни резултати и равен старт за учениците. Отлагането на профилирането не вреди на силните, но значително помага на по-слабите“, заяви и проф. Галин Цоков, директор на Института по образование към МОН.
Министър Красимир Вълчев отбеляза, че девет години след приемането на новия училищен закон, се отчита, че сегашният модел води до по-нисък учебен товар в основната степен – едва 4200 часа, при средно 7600 в останалите европейски държави. Според него, реформата не може да се реализира рязко, но има широк обществен и експертен консенсус, че краят на основното образование трябва да бъде изместен напред.
„Изместването на границата на основното образование към 8. или 9. клас ще доведе до намаляване на образователната сегрегация, ще даде повече време на учениците за изграждане на базови умения и ще улесни преминаването между различните образователни степени“, подчерта министър Вълчев.
Обсъжда се и бъдещето на подготвителните класове в езиковите гимназии. Министърът увери, че езиковата подготовка ще бъде запазена, но ще се търсят решения за по-гъвкав старт, особено за ученици, които вече владеят езика, за да се избегне загубата на време и претоварването на учебните програми.
Предложените промени ще се обсъждат през следващите две години, а при постигане на съгласие – ще се въвеждат поетапно. Стартирането на учебната година ще остане непроменено – на 15 септември.
