
Ще задлъжнее ли повече българинът през 2025 г.?
Рени Миткова: “Кредитирането продължава да расте, което значи, че има апетит за заеми.”
2025 г. дойде с летящ старт и донесе редица промени в социалния и икономически живот на България. Скочиха цените на някои жизненоважни ресурси за българина като хляба и тока. Намалената инфлация е само процент на хартия, все пак това е определящият критерий влизане за Еврозоната. Успяват ли да надбягат заплатите инфлацията и как се отразява всичко това на бюджета на българина?
Разговаряме с Рени Миткова, управител на „ЕОС Матрикс“ – водеща компания за управление на вземания в България, част от немската EOS Group.
Тя е основател и член на борда на Асоциацията за управление на вземания. Има магистърска степен по международен туризъм от УНСС, Executive MBA от Cotrugli Business School, Загреб и специализация за висши мениджъри в London Business School. Ранното обучение за финансова грамотност е кауза, с която е лично и професионално ангажирана от много години и участва в редица инициативи и пилотни програми.

Очаква ли се увеличението на цените на някои от основните стоки и услуги да повлияе на потребителските бюджети и съответно на нивата на задлъжнялост сред българските домакинства през 2025 г.?
Не забелязваме до момента инфлацията да се е отразила на възможностите на потребителите да обслужват задълженията си. Официалните данни също показват, че заплатите растат с по-бързи темпове от инфлацията. Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще продължи да намалява лихвените проценти, за да гарантира изпълнението на ангажимента си за ценова стабилност, а този месец България е изпълнила инфлационния критерий за членство в еврозоната. В този контекст не очакваме сътресения, освен ако макрорамката не се влоши рязко, което да доведе и до увеличаване на безработицата. Накратко – в момента хората имат работа и успяват да си плащат.
Какви са основните тенденции в поведението на потребителите при погасяване на дългове? Забелязвате ли промяна в отношението им към заемите през последните години?
Нашите данни отчитат притеснителна тенденция: най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица е тази на младежите под 25 години. От 7,21% млади длъжници през 2021 г. към септември 2024 година те са вече 21,03%. Най-голям процент от младежите задлъжняват поради тегленето на потребителски кредити (38,12%), като най-желаната стока, за която задлъжняват, е мобилен телефон – от 12,46% през 2021 г. до 22,51% към днешна дата. Най-много длъжници живеят в София-град (14,61%).
Тези данни потвърждават стряскащата тенденция, че ниското ниво на финансова грамотност при младите хора вече ги превръща в длъжници на една съвсем ранна възраст. Това е тема, по която в нашата компания работим от години, а и моя лична кауза – защото на карта е заложено бъдещето на децата ни и е добре да ги подкрепим да развият умения да управляват личните си финанси от малки и докато са в семейството, вместо да ги спасяваме от дългове на 30+ години.
Кредитирането продължава да расте, което значи, че има апетит за заеми. При погасяването им основно става дума не за липса на средства, а на умения на хората да управляват парите си – и точно това е нужно постоянно и професионално да се адресира, и то от най-ранна възраст.
Има ли риск от нарастване на необслужваните кредити заради икономическите промени през 2025 г.? Кои са най-уязвимите групи от населението според вас?
Живеем в голяма несигурност и мисля, че е трудно някой да предвиди какво ще се случи с икономиката; факт е, че тя се забавя, а тук и вътрешната политическа нестабилност има голямо значение. За мен най-добрата стратегия е да бъдем подготвени за такива събития, като имаме заделени средства, с които да можем да посрещнем поне 3-6 месечните си разходи, ако загубим работа, разболеем се или се случи други непредвидено събитие. Във времена на висока несигурност, в каквито живеем, се препоръчва аварийният ни фонд да може да покрие 9-12 месеца дори.
Забелязвате ли увеличение в броя на хората, които търсят рефинансиране на съществуващи задължения? Какви са най-честите причини за това?
Рефинансиране се търси обикновено от хора, които имат множество задължения и ще им е по-лесно да ги обслужват, когато ги рефинансират и стане едно задължение с една вноска на една дата и при по-изгодни условия. Най-добрият вариант е задължения от бързи кредити да се рефинансират с банков заем.
Каква е вашата прогноза за обема на дълговите портфейли, които ще бъдат предавани за събиране през 2025 г.? Очаквате ли ръст в този сектор и какви фактори го влияят най-силно?
Поне за момента пазарът е стабилен и не очакваме увеличение на обемите. За да се увеличат лошите кредити, първо трябва да е налице влошена макрокартина, по-високо ниво на безработица, които обективно да водят до невъзможност част от потребителите да погасяват кредитите си.
Разумното разпределение на бюджетът може да бъде ключът към по-ниски дългове. Ако България следва досегашната траектория на икономически растеж, няма да има сътресения при личните финанси. Необходимо е премерено да извършваме плащанията си и да преценяваме кога е точният момент за големи разходи.