Татяна Султанова: Докладът на ЕК не е новина, а сигнал за действие

Докладът на ЕК поставя България пред нова граница на отговорност

На 7 юли 2025 г. Европейската комисия публикува доклада си за България като част от четвъртия Преглед на изпълнението на политиките за околна среда в ЕС. Оценката е тревожна. Страната ни отново изостава. България е с най-много неизпълнени препоръки от предишния преглед през 2022 г.

Основните проблеми са в управлението на отпадъци, качеството на въздуха и опазването на защитените зони. Все още депонираме над 60% от битовите отпадъци. Мрежата „Натура 2000“ е без утвърдени планове за управление за по-голямата част от териториите. Въздухът в големите градове остава сред най-замърсените в ЕС.

Народният представител от „Продължаваме Промяната“ Татяна Султанова, зам.-председател на Комисията по околна среда и води, коментира изводите и нужните действия.

Какви са основните изводи от доклада?

Това е обективна оценка, не просто критика. Докладът поставя диагноза – България има сериозни затруднения в почти всички екологични области. Законодателни стъпки има, но прилагането на политиките е бавно и неефективно. Страната ни е с най-много висящи препоръки от предходния доклад. Имаме 17 наказателни процедури от ЕК – едно от челните места в ЕС. Това е ясен сигнал за системни проблеми.

В кои области изоставаме най-много?

Управлението на отпадъците е слабо. Над 60% от битовите отпадъци отиват на сметищата. Това е над два пъти повече от средното за ЕС. Рециклираме под 35% – далеч от целта от 55% до 2025 г. Липсва подготовка за повторна употреба. Разделното събиране е слабо, а депата – често незаконни. Не е въведен принципът „замърсителят плаща“. Плащаме такса смет според имота, не според отпадъците. Това трябваше да се промени от 1 януари 2026 г., но няма напредък. ЕК препоръчва не просто законови промени, а цялостна стратегия.

Какво показват данните за въздуха?

Качеството на въздуха остава системно под критичното ниво. Това важи за София, Пловдив, Русе, Горна Оряховица и други урбанизирани зони. Основен източник на замърсяване е битовото отопление с дърва и въглища. Контролът върху индустриалните емисии е слаб. Общинските програми за чист въздух често са формални. Липсват реални индикатори и механизми за контрол. Няма възможност за ефективно обжалване от страна на гражданите. Срещу България текат пет наказателни процедури по въздуха. Вече има и две осъдителни решения – за фини прахови частици и серен диоксид.

Какво е положението с „Натура 2000“?

Напредъкът е минимален. Повече от 70% от защитените зони нямат утвърдени планове за управление. ЕК отчита, че екологичните оценки са формални. Решенията често не се прилагат. Има случаи на незаконно строителство. Липсват възстановителни мерки. Биоразнообразието е национален ресурс. А ние го губим – тихо и необратимо.

Кои препоръки от доклада са най-съществени?

Препоръките се трупат с всеки доклад и остават неизпълнени. Нужно е да се намали замърсяването на въздуха. Необходимо е пълно изпълнение на европейските норми. Институциите трябва да засилят контрола над големите промишлени замърсители. Страната ни трябва да постигне целите за рециклиране и да реформира системата за разделно събиране. Общините имат нужда от държавна подкрепа в борбата с нерегламентираните сметища. Плановете за управление на защитените зони трябва да бъдат ускорено приети. Достъпът до правосъдие по екологични въпроси трябва да бъде подобрен.

Какво е личното ви заключение?

Нужна е политика с гръбнак. Не планове, продиктувани от страх от санкции. Не можем да чакаме нова наказателна процедура, за да предприемем очевидното. Докладът не ни казва нещо ново – но ни задължава да действаме. Иначе ще платим – не само с глоби, но с ресурсите, здравето и бъдещето си. Ако не го направим, това вече е избор. Не незнание.