
Само 2% от хората в България работят почасово?
България има нужда от нови договори: решение за по-гъвкав и прозрачен пазар на труда
През 2023 г. населението на България е приблизително 6 445 481 души, като трудоспособното население представлява 3 769 000 души или 58.5% от общия брой. От тях 2 600 800 души са заети на работа. Въпреки това, почасовата заетост в страната остава слабо развита, като едва 36 000 души, или 1.4% от всички наети, работят на непълно работно време. Трябва да се отбележи, че тази статистика не включва хората, които работят с трудови договори на 2, 4 или 6 часа, тъй като те попадат в друга категория. За сравнение, средният процент на почасова заетост в Европейския съюз през 2023 г. е 36.2%.
Реалният брой на почасово заетите може да е по-висок
Реалният процент на почасово заетите в България вероятно е значително по-висок от официално отчетените 2%, като няколко ключови фактора допринасят за това. Основната причина за подценяването е начинът, по който се категоризират различните видове заетост. Например, трудовите договори на 2, 4 или 6 часа дневно се класифицират като работа на непълно работно време, а не като почасова заетост. Също така, гражданските договори, които са удобна форма за почасова работа, са слабо разпространени – само 0.6% от заетите лица работят по такъв договор.
Липсата на ясна дефиниция за почасова работа в България и сложната методология на измерване изкривяват статистиката. Много хора работят почасово чрез неофициални споразумения или гъвкави договорни форми, но тези случаи остават нерегистрирани.
Какво представлява почасовата работа?
Почасовата работа е форма на заетост, при която служителите работят определен брой часове на седмица, по-малко от стандартния пълен работен ден (обикновено 8 часа дневно). Тя може да бъде:
- Работа на непълен работен ден;
- Работа на проектна основа;
- Дистанционна или временна работа.
Според Стефка Георгиева, основател на платформата Pochasovo.bg: „Почасовата работа предоставя свобода и гъвкавост – възможност да избираме работното си време, мястото на работа и дори кои осигуровки да си плащаме.“
Защо почасовата работа е слабо развита в България?
- Предпочитание към пълни трудови договори
Около 70% от работещите в България са наети на постоянен трудов договор. Въпреки че този тип договори осигуряват стабилност, те често ограничават гъвкавостта за работодателите и служителите. - Административни и регулаторни пречки
Сложните бюрократични изисквания затрудняват разпространението на гъвкави форми на заетост. Срочните и гражданските договори не са достатъчно използвани, което ограничава възможностите за почасова работа. - Липса на стимули за бизнеса
В други страни съществуват специализирани договори за почасова работа. В Германия, например, се използват:- Minijob – доход до 520 евро месечно, без социално осигуряване;
- Midijob – доходи между 520 и 1600 евро с намалени данъци;
- Teilzeit – трудов договор на непълно работно време.
Подобни механизми насърчават почасовата заетост в сектори като услуги, туризъм, здравеопазване и образование. В България липсата на такива договори затруднява работодателите при наемане на почасови служители.
Какво показва опитът на Европа?
Европейските страни прилагат успешни модели на почасова заетост. В Нидерландия 46% от заетите работят почасово, благодарение на договори с данъчни облекчения и минимална административна тежест. В Германия този процент е 27.4%, докато във Франция 15% от заетите работят на непълно работно време. В Испания този дял достига 25%.
Според Стефка Георгиева: „България не може да живее в балон. Необходим е нов вид договор, който да е лесно приложим и адаптивен както за работодатели, така и за служители.“
Такъв договор би трябвало да улеснява започването и прекратяването на работа с минимални административни изисквания, както и да предоставя гъвкавост при осигурителните вноски.
Докато в Европа почасовата работа е основна част от пазара на труда, в България тя остава ограничена. За да настъпи промяна, е необходимо да се адаптира законодателството и да се създадат механизми, които да стимулират както бизнеса, така и работещите.