Балканските протести се разрастват все повече. Защо?

Гняв и борба за демокрация обединяват протести в четири столици, където корупцията, авторитаризмът и съмненията в изборните процеси изкарват хиляди на улицата

През последните месеци Тбилиси, Будапеща, Букурещ и Белград се превърнаха в сцени на масови граждански вълнения. Хиляди хора в четири различни държави излязоха по улиците, водени от различни поводи, но обединени от едно – дълбоко недоволство от политическото статукво. Протестите, често придружавани от насилие, репресии и международни реакции, свидетелстват за задълбочаващата се криза на демократичната легитимност в региона.

Грузия: Улиците на Тбилиси не замлъкват

В Грузия, протестите започнаха през октомври, веднага след като управляващата партия „Грузинска мечта“ обяви победа на парламентарните избори – избори, които международните наблюдатели описаха като съпроводени от купуване на гласове, двойно гласуване, физическо насилие и сплашване.

Оттогава демонстрации се провеждат всеки ден. На 16 март, протестният ден №109, демонстранти блокираха централния булевард „Руставели“. Числеността на протестите варира – от стотици до хиляди – но посланието остава ясно: отказ от авторитаризъм.

Участниците насочват действията си срещу проуправленствените медии, съдебни институции и правителствени сгради. Властите отговориха с брутални репресии, масови арести и драстични промени в законодателството – например, глобите за блокиране на пътища бяха увеличени десетократно. Освен това, протестиращите се наблюдават чрез китайски камери с технология за лицево разпознаване – нова фаза на дигитална репресия, която предизвика остри критики от САЩ и ЕС.

Унгария: Ново лице срещу стар режим

На 15 март над 50 000 души изпълниха улиците на Будапеща в подкрепа на новата опозиционна сила – партията „Тиса“, водена от бившия съюзник на Виктор Орбан – Петер Мадяр. Мадяр, който се оттегли от ръководни позиции в държавни предприятия и банки, застана срещу корупцията и клиентелизма, които според него са станали синоними на управлението на Орбан.

Под негово ръководство „Тиса“ достигна второ място на изборите за Европейски парламент през 2024 г., а социологическите проучвания показват, че партията е реална заплаха за доминацията на „Фидес“ на парламентарните избори през 2025 г.

Протестите осъждат не само корупцията, но и почти пълния контрол на Орбан над медиите. Според Human Rights Watch, медийната свобода в Унгария е систематично подкопавана от 2010 г. насам. Икономическото отслабване и 15-годишната умора от режима допълнително засилват недоволството.

Румъния: Демократична криза след изборен шок

Букурещ се превърна в епицентър на напрежение след като националист-популистът Калин Геореску изненадващо спечели първия тур на президентските избори с два милиона гласа – без сериозна кампания и с минимални разходи.

Румънските власти анулираха изборните резултати поради обвинения в руска намеса, а Геореску бе отстранен от новите избори. Това предизвика масови демонстрации, особено след като американският вицепрезидент Джей Ди Ванс разкритикува решението от Мюнхенската конференция по сигурността.

Обстановката се нажежи допълнително след арести по дело за предполагаем руски заговор и обвинения в държавна измяна. Геореску остава символ на антизападната и проруска реторика, а напрежението се очаква да ескалира с наближаването на изборите през май.

Сърбия: Смъртта в Нови Сад отключи народния гняв

След трагичен инцидент в Нови Сад, където 15 души загинаха при срутване на жп гара – обвиненията за корупция и нискокачествено строителство взривиха общественото недоволство. Студентските протести в Белград достигнаха връхна точка на 15 март, когато около 300 000 души излязоха по улиците.

Премиерът Милош Вучевич подаде оставка през януари, а президентът Александър Вучич – на власт от над десетилетие – се изправя пред искания за предсрочни избори. Опозицията го обвинява в натиск върху протестиращите, арести и медийни атаки.

Въпреки различния национален контекст, протестите в тези четири държави споделят сходни теми: недоверие към институциите, подозрения за корупция, отслабване на демократичните устои и медийна манипулация. Гражданското общество се събужда, но пътят към промяна изглежда дълъг и изпълнен с предизвикателства.

Въпросът, който остава отворен, е дали протестите ще успеят да променят политическата реалност – или ще бъдат поредната вълна на съпротива, заглушена от репресивните апарати на властта.