
Глобалният износ на суров петрол през 2024 г.: Предизвикателства и нови петролните потоци
Първият спад след пандемията: какво стои зад намалението с 2% на суров петрол?
През 2024 г. световният износ на суров петрол отчете спад от 2%, достигайки 41,68 милиона барела на ден. Това е първото свиване след пандемията от Covid-19, когато търсенето на петрол се срина и експортът падна под 40 милиона барела дневно. Въпреки очакванията за стабилизация, редица геополитически, икономически и технологични фактори доведоха до промени в петролния пазар.
Причини за спада – слаб растеж на търсенето и трансформации в инфраструктурата
Основните причини за намалението на износа през 2024 г. включват слаб растеж на глобалното търсене, промените в петролните рафинерии и трансформациите в тръбопроводната инфраструктура. Данните сочат, че потоците на суров петрол са били „разклатени“ от продължаващите войни в Украйна и Близкия изток, които промениха традиционните търговски маршрути.
Износът от Близкия изток за Европа намаля с 22%, заменен от доставки на американски и южноамерикански петрол. Същевременно руският суров петрол, който преди беше предназначен за Европа, беше пренасочен към Китай и Индия. Тези трансформации преначертаха глобалната карта на петролния износ и създадоха нови „опортюнистични съюзи“, както посочва енергийният консултант Ади Имсирович.
Победители и губещи в световната петролна търговия
През 2024 г. САЩ укрепиха позицията си на световния петролен пазар, изнасяйки по 4 милиона барела на ден. Това увеличи дела на страната в световната търговия с петрол до 9,5%, като тя следва Саудитска Арабия и Русия. Нарастването на шистовия добив в САЩ позволи на страната да задоволи търсенето в Европа, компенсирайки недостига от Близкия изток.
Същевременно Китай и Европа отчетоха спад в петролните си вносове, предизвикан от структурни промени. В Китай увеличеното използване на електрически и хибридни автомобили, както и преминаването към втечнен природен газ (LNG) в тежкотоварните превози, доведоха до 3% намаление на вноса на суров петрол. В Европа, натискът за намаляване на въглеродните емисии и по-ниският капацитет за рафиниране допринесоха за понижение от 1%.
Геополитическите конфликти – движеща сила зад промяната
Продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток засегнаха не само доставките, но и сигурността на корабоплаването. Атаките в Червено море доведоха до затваряне на някои европейски рафинерии, което допълнително усложни ситуацията. Решението на Саудитска Арабия да повиши цените на петрола за Азия през февруари 2025 г. подчертава растящото търсене в региона, компенсирайки частично загубите от европейските пазари.
Очакванията за 2025 г. показват, че доставчиците на петрол ще се сблъскат с нови предизвикателства, свързани с намаляващото търсене в големите потребителски центрове като Китай. Възобновяемата енергия и използването на природен газ продължават да нарастват, замествайки традиционните горива.
Петролът през 2024 г.: ценови тенденции и краткосрочни перспективи
Цените на петрола през 2024 г. останаха волатилни, движени от геополитически напрежения и пазарни настроения. През декември 2024 г. фючърсите на Брент се търгуваха около 77 долара за барел, докато американският лек суров петрол (WTI) достигна 74 долара за барел. Решаващи фактори за ценовата динамика са студеното време в Северното полукълбо, което увеличи търсенето на мазут, и западните санкции срещу руския и иранския петрол.
Глобалният петролен пазар е в процес на трансформация, движен от геополитически, икономически и екологични фактори. Намалението на износа през 2024 г. подчертава нуждата от адаптация към новите реалности. САЩ затвърждават позицията си на ключов износител, докато Китай и Европа намаляват зависимостта си от суровия петрол. През 2025 г. възобновяемата енергия, природният газ и технологиите за по-чиста енергия ще продължат да играят все по-голяма роля в глобалния енергиен микс.